Както за „Дракула“ на Брам Стокър, така и за „Богат, беден“ на Ъруин Шоу не виждам смисъл да пиша обичайно ревю, в което да се отнасям в обяснения за сюжета, неговите течения, водовъртежи и дълбини. Тая книга е много лична за мен – в изданието, което виждате долу вдясно (мнозина ще го разпознаят с лекота), съм я чел поне седем-осем пъти, и дълго време я считах за любима своя книга (после дойдоха „Сянката на вятъра“, „Мидълсекс“, „Доброжелателните“ и прочие, та загуби тоя статус). Преди няколко седмици си бях във Видин и потърсих книгата… намерих я веднага, но се различаваше от спомените ми. Да, ясно бе, че е доста намачкана и напът да се разпадне от толкова четения в семейството, но не помнех тъмната хартия и адски дребния шрифт, като малък хич не съм и обръщал внимание на такива неща. Но сега обръщам – и затова от мига, в който поех този проект, си казах, че книгата ще е голям формат, ще е с твърда корица и хартията ще е качествен офсет.
Още една история ще ви разкажа, съжалявам за отклоненията, но това си е „моя“ книга и всичко, свързано с нея, е лично. Няколко седмици след като почнах работа в „Сиела“, от случайно подхвърлена реплика разбрах, че прекрасната Ваня Томова, от чиито опит и съвети се възползваме постоянно, е преводач именно на „Богат, беден“… в този миг бях в ступор. Разбира се, не помнех името на преводача, и изненадата ми бе пълна… отидох и ѝ казах някакви неща, които не помня, но бяха в общи линии как тая книга е променила живота ми, за което нейният превод има важно значение. И така, работихме с Ваня заедно, пипнахме малко превода, осъвременихме го, поправихме дребни неточности, които преди 30 години са били неизбежни… и книгата е вече по рафтовете на книжарниците.
А аз ще купя един допълнителен брой. Следващата седмица ще го занеса у дома. Ще го сложа до онова, разпадащото се, в библиотеката на моите родители. Сигурен съм, че пак ще бъде четена. И ще знам, че с малко съм отплатил малко от оня огромен дълг, който имам към семейството си, което ме отгледа сред толкова книги, които ми четяха от съвсем малък и насърчаваха тая книжна страст, която години по-късно сме отведе към мечтана професия и реализация.
„Богат, беден“ е един от двигателите в живота ми, една от най-важните книги в него изобщо. Да, при прочита сега отчетох, че малко се претупват нещата във втората част, да, усетих, че искам да науча повече за тия моменти, които Шоу пропуска, за да ни покаже своите герои по-различни и влезли в различна част от борбата си със света. Сега ми е по-трудно да се вдъхновя от младия Рудолф, да укоря неразумната Гретхен, да намирам за непонятен агресивния Том… нито да се чудя на поведението на робот на вече порасналия и преуспял голям брат, да съчувствам на болката на хубавицата, изгубила две големи любови, да се радвам на внезапно подредения пъзел в живота на иначе живеещия толкова хаотично малък брат. Сложно е – хем в мен се будят стари усещания, хем ново разбиране иска да застане на тяхно място. Сигурно след 20 години ще я прочета по трети, различен начин, когато и аз ще съм друг.
Гордо ми е. И простете липсата на обективност. С тази книга ми е невъзможно.
От същия автор
От същите жанрове
