Реших да се предизвикам с нещо по-различно, а какво по-предизвикателно за един атеист от роман с библейска тематика. „Божии чеда“ на Ларш Петер Свен обаче не е литературна трактовка на общопознатия мит, а се цели в нещо много по-интересно – през преплетени един в друг разкази да опише живота на второстепенни герои от Новия завет, които са в досег с Исус и неговите следовници, и през образите на които по някакъв начин да се обрисува духът на времето на този малък къс земя, където се разиграват всички познати събития.
Историята започва по най-жестокия възможен начин, като светлината на прожекторите пада върху римски войници, изпратени да избиват младенците по заповед на цар Ирод. Следва мъката на бащата, чийто син заеква силно („Трябваше да поведа битката срещу злата сила в Яков, срещу онова, което разкъсваше речта му на парчета“); той го отвежда при един популярен проповедник, който успява да го излекува. Майката на Яков, макар и починала, получава шанс да разкаже своята история от другото място, там, където властва една преливаща от разказ в разказ фигура, която сама се описва повтаряемо като „това, което остава в сенките, когато свелината падне другаде“, но този дявол е по-аморфен и неопределен, ще минат няколко века, докато църквата го дооформи в каноничния образ. След това погледът на Свен се насочва към една разбойническа шайка, която убива двамина пътници, сами тръгнали да убиват, а сетне един от тях и плаща за злодеянията им. Следва историята на Анна, която е влюбена в Андрей, четвъртия си мъж, и която тръгва с Исус и неговите спътници, защото те го познават и ще я отведат до него. Заедно с нея фокусът се мести върху Петър и Юда и техните съмнения и тревоги. Отново историята свърта към онези разбойници, за които има още какво да се научи, включително че все пак са опитали да живеят що-годе праведно. После Свен описва „царят на Йерусалим“, едно хлапе със своята свита от други хлапета, които се сблъскват с Храмовите псета, друга шайка деца, които играят по свои собствени жестоки правила, и през техните имена се засягат и теми от Стария завет. После думата взема гореспоменатият Андрей, който продължава описанието на случващото се с Исус и сподвижниците му в земя, в която не всички ги приемат радушно. А сетне научаваме и за близките на Анна, неговата любима, и тяхната участ. А кръговете се затварят и с личната история на пелтека Яков, който има още теглила да изпати, а в тях се намесва и Катон, един от убийците на бебета от първия разказ. Тук някъде влиза в историята и едно дете, Марта, която сама успя да умилостиви жестоките разбойници от предишни разкази. И накрая един последен глас се извисява да окайва злото, което не е спряло да властва над тези земи и преди, и след идването на Исус.
Шарени са тези истории, на места красиви и поетични, другаде – мрачни и жестоки, въртят се и преливат една в друга, затова и трябва да се чете с внимание, защото в „Божии чеда“ Ларш Петер Свен не позволява на почти никого да остане на заден план – напротив, точно защото е решил да даде глас на тези, които в Библията рядко го имат, то този им глас трябва да бъде чут. Ако човек има поне базови познания за библейския мит (за него препоръчвам “Зилот. Животът и времената на Иисус от Назарет” на Реза Аслан), то тук ще открие интересна амалгама от историчност и приказка, комбинация между реалистични детайли и свръхестествени елементи, като постоянната поява на дявола като контрапункт на Исус и неговите думи. На самия християнски месия не е отредено централно място, с това и започнах, че това е книга за другите хора, не само тези около му, но и по-далечните, които се появяват в обсег по време на страстванията му. В крайна сметка този роман е един сполучлив литературен експеримент, който може да се хареса както на вярващи, така и на нерелигиозни хора, личат както солидна ерудиция и съвестно запознаване с изворите от епохата, така и почтителност към библейския текст и неговите вековни послания. Които в крайна сметка повеляват, че всички са божии чеда, дори и грешниците, и техните истории също заслужават да бъдат чути.
От същия жанр
