Продажбите ставаха, когато нещо се продаваше, а не когато имаше логика. Логиката никога не е била изсиксване за добра продажба, а „Атлантик Пасифик“ нямаше намерение да създава прецеденти.
Препоръчаха ми „Бомбардировачи“ на По Бронсън в една и съща вечер с шедьовъра „Чайки далеч от брега“ на Евгений Кузманов.
Краткото описание беше, че това е „Параграф 22“ на финансовия свят, не чак толкова краткото – че е жестока сатира на света на големите пари, която, излязла през 1995 г., описва последвалите финансови кризи и икономически драми, които бележат последните две десетилетия. Зачетох се и в началото ми напомни силно на “И тогава стигнахме края” на Джошуа Ферис, имаше сходства в това как се обират безскрупулно притежанията на напуснали/напусати колеги, вътрешните интриги и свалки, нпостоянно висящият Дамоклиев меч на уволнението и прочие.
Но разлика има огромна. Тук парите са големи, ама наистина големи. Всеки от работещите в „Атлантик Пасифик“ (поредното име на фирма, която си сменя кожата с лекота при всеки грандиозен гаф, защото репутацията е всичко, а да се започне на чисто е евтино) има непосилни таргети в продажбите на облигации, но срещу изпълняването им печели луди пари. Всички до един идват на работа в 4-5 сутринта, работят смазващо, за да заслужат огромните си бонуси, полудяват бавно, но сигурно. Готови са да воюват за дребни привилегии като по-добра закуска, а на хоризонта винаги е мечтата, че след определено прослужено време ще получат обещания тлъст пакет акции на фирмата, след който ще са милионери, ненавършили четиридесет, и няма да им се налага да работят нито ден повече в живота си. Само че фирмата знае как да използва този морков до момента, в който вади пръчката.
…успехът беше единствено въпрос на това, колко дълго можеш да лъжеш, преди да изпиташ угризения, и след това колко угризения можеш да понесеш, преди да получиш психически увреждания.
Героите на Бронсън лъжат от сутрин до вечер. Лъгани са първо от шефовете си, сетне се лъжат помежду си, а най-вече лъжат клиентите си. Продават с приказки от 1001 нощ облигации, които никога не са виждали, знаят, че продават нищо, дори по-лошо, продават боклучави финансови инструменти, които неотклонно повличат към дъното всеки глупак, поблазнил се от миражните обещаия за лесна печалба. Но тяхната работа е да ги разкрасят така, че да изглеждат съвършената сделка – и това е нещо, което се случва пак и пак в икономиката, вижте например „Големият залог“ на Майкъл Луис. И те успяват, продават всеки ден стотици милионни лъжи, които се трупат бавно, но сигурно до стигането до критичната маса – и следва БУМ.
В информационната икономика всяка идея, която се купуваше, трябваше да се продава, и то да се продава здраво. Всеки трети служител в информационната икономика беше търговец от един или друг вид – популяризатор, специалист по пъблиК рилейшънс, рекламаджия, новинар, финансов служител, търговски представител, политик. Икономиката зависеше от техния успех при продажбата на поредната новост. Имаше повече идеи от всякога, само че много, много малка част от тях се продаваха сами. Почти никоя от тях не беше толкова вярна, че да изкара без мото, без девиз, без предварително медийно покритие и добра легенда, която търговският представител трябваше да разказва. Това беше икономика на пропагандата, икономика на съветите, икономика на вероятностите, икономика на слуховете – икономика на опашатите лъжи, на рибарските истории и устното народно творчество. Фундаменталната ценност – истината – беше спорна, а единственият начин да се открие истината бе да се изчака какво ще стане. Само че те не можеха да чакат, защото времето беше пари.
„Бомбардировачи“ е разнолика книга. От една страна, тя е безмилостна сатира на финансовата система, основана на толкова сложни инструменти, че нито продавачите, нито купувачите ги разбират, затова си съчиняват красиво звучащи басни, за да извършат действието, за което са поставени на позициите си. От друга, тя проследява разпадането на един колектив, който в нито един момент не е бил сплотен и задружен, но малко по малко съвсем излиза от релси. Причината се корени и във въвеждането на променлива там, където винаги е имало само константи – един млад и оправен служител без морал и задръжките от алчност, които имат другите. Той започва целенасочено да обърква рутината на офиса, а по случайност се оказва идеалното лице за създаване на поредния милиарден блъф – за една нощ е превърнат в звезда, но тази му роля му дава възможност още по-силно да прецака системата отвътре.
Не е лека за четене тая книга, макар че хумор има в изобилие. Просто е болезнено отваряща очите какви плаващи пясъци са средите на едрите финанси и колко лесно се корумпират души дори на хора, които имат добри намерения. И как безликата корпорация ги смила с лекота, уволнява всеки, който надигне глава, и събира мръсотии, за да може да изнудва всеки от служителите си. „Бомбардировачи“ е книга за съвремието, което не искаме да познаваме толкова отблизо. Защото е плашещо и довежда до униние и безнадеждност. Съвременен „1984“, само че без външната принуда – тук тя е изцяло вътрешна, самоналожена, самоцелна и влудяваща. И лъскава – лесна за продаване.
От същите жанрове
