За такива книги аз не мога да пиша, знаете. Затова съм щастлив, че има читатели като Яна Маринова, които държат любимата им книга да бъде представена подобаващо в блога. Както тя сподели, това е сред най-любимите й заглавия и й се иска колкото се може повече хора да я прочетат. Предната книга на Харис – “Шоколад” – също си има възторжено ревю тук с автор Nezzo от блога Vrai. Аз наистина харесах филма по книгата, признавам си 🙂 Хайде на сладкото!
“Читателите на Джоан Харис определят творчеството й, по нейни думи (предговора на „Спи, бледа сестро“,) като „английска готика“ и „френска гастрономия“. И докато в романите й от типа „английска готика“ властват неземни, упойващи аромати и образи, то в тези, които се намират под етикета „френска гастрономия“, може да се прочете за малките, ежедневни магии, за старите суеверия и за северния, пронизващ вятър.
Дали „Бонбонени обувки“ е призрачна, вълшебна или шоколадова книга, оставям да решите вие. Не бях чела известната „Шоколад“, но това не ми попречи да се насладя на „Бонбонени обувки“. Въпреки че последната е пряко продължение на шоколадовата, тя може да се чете и като отделна книга – както направих аз тогава.
Ако „Шоколад“ е книга за приключенията на една смела и горда жена, която няма нужда от мъж, за да бъде разкошна и удивителна, то „Бонбонени обувки“ е книга за загубата на връзката майка-дъщеря.
Затова и докато я четях, се очаровах не от прекрасната Виан Роше, а от дъщеря й Ани. Някога нейното име било Анук и тя ходела по света смайка си, наметната с червена вълена пелерина, досущ като Червената шапчица. Но докато злощастната приказна героиня била изядена от вълк, Анук и майка й – необикновени, закачливи, изпълнени с езическо щастие, желание за живот и безброй рецепти за шоколадови сладкиши, – били приемани.
Но Вятърът не е спрял повея си и Виан и дъщеря й са напуснали Ланскене, за да потънат в анонимността на големия град. Сега Виан Роше има още едно дете, нарича се Ян Шарбоно и е собственичка на малко кафене. Всеки намек за това, че Ян и дъщерите й са различни, е прикриван. Тя е спряла да прави своите специални шоколадови сладкиши. Шоколадът е грях, а именно грехът и упреците иска да избегне вдовицата Шарбоно. Сега тя търси не усмивки, щастие и независимост, а спокойствие и сигурност. Ян е решила да започне нов, макар и скучен живот, за който смята, че е подходящ за неяи децата й.
Но както винаги се случва и в живота, и в книгите, се появява злодей. Злодейката този път е интелигентна, коварна дама, която умело си присвоява чужди самоличности и се възползва от облагите, които следват от това. Красив паяк без свое лице, Зози дьо л’Алба решава, че е намерила своя спътничка в лицето на дъщерята на Виан. А като някой, който умее да се превръща в други хора, тя лесно намира пътя към сърцата на приятелите й, решена да я измести от там… и по-лошо… да открадне живота й.
Всеки герой в тази книга е на мястото си, подобно на куклена пиеса. Всеки от тях се появява в точната секунда, за да обърне случващото се, да го промени, да го изкриви. Те всички са като едни малки човечета с изписани руни върху себе си, които определят ролите им…
От същия автор
От същия жанр
