Следшоколадови “Бонбонени обувки” от Джоан Харис

    За такива книги аз не мога да пиша, знаете. Затова съм щастлив, че има читатели като Яна Маринова, които държат любимата им книга да бъде представена подобаващо в блога. Както тя сподели, това е сред най-любимите й заглавия и й се иска колкото се може повече хора да я прочетат. Предната книга на Харис – “Шоколад” – също си има възторжено ревю тук с автор Nezzo от блога Vrai. Аз наистина харесах филма по книгата, признавам си  Хайде на сладкото! 

   “Читателите на Джоан Харис определят творчеството й, по нейни думи (предговора на „Спи, бледа сестро“,) като „английска готика“ и „френска гастрономия“. И докато в романите й от типа „английска готика“ властват неземни, упойващи аромати и образи, то в тези, които се намират под етикета „френска гастрономия“, може да се прочете за малките, ежедневни магии, за старите суеверия и за северния, пронизващ вятър.

     Дали „Бонбонени обувки“ е призрачна, вълшебна или шоколадова книга, оставям да решите вие. Не бях чела известната „Шоколад“, но това не ми попречи да се насладя на „Бонбонени обувки“. Въпреки че последната е пряко продължение на шоколадовата, тя може да се чете и като отделна книга – както направих аз тогава.

    Ако „Шоколад“ е книга за приключенията на една смела и горда жена, която няма нужда от мъж, за да бъде разкошна и удивителна, то „Бонбонени обувки“ е книга за загубата на връзката майка-дъщеря.

     Затова и докато я четях, се очаровах не от прекрасната Виан Роше, а от дъщеря й Ани. Някога нейното име било Анук и тя ходела по света смайка си, наметната с червена вълена пелерина, досущ като Червената шапчица. Но докато злощастната приказна героиня била изядена от вълк, Анук и майка й – необикновени, закачливи, изпълнени с езическо щастие, желание за живот и безброй рецепти за шоколадови сладкиши, – били приемани.

   Но Вятърът не е спрял повея си и Виан и дъщеря й са напуснали Ланскене, за да потънат в анонимността на големия град. Сега Виан Роше има още едно дете, нарича се Ян Шарбоно и е собственичка на малко кафене. Всеки намек за това, че Ян и дъщерите й са различни, е прикриван. Тя е спряла да прави своите специални шоколадови сладкиши. Шоколадът е грях, а именно грехът и упреците иска да избегне вдовицата Шарбоно. Сега тя търси не усмивки, щастие и независимост, а спокойствие и сигурност. Ян е решила да започне нов, макар и скучен живот, за който смята, че е подходящ за неяи децата й.

   Но както винаги се случва и в живота, и в книгите, се появява злодей. Злодейката този път е интелигентна, коварна дама, която умело си присвоява чужди самоличности и се възползва от облагите, които следват от това. Красив паяк без свое лице, Зози дьо л’Алба решава, че е намерила своя спътничка в лицето на дъщерята на Виан. А като някой, който умее да се превръща в други хора, тя лесно намира пътя към сърцата на приятелите й, решена да я измести от там… и по-лошо… да открадне живота й.

   Всеки герой в тази книга е на мястото си, подобно на куклена пиеса. Всеки от тях се появява в точната секунда, за да обърне случващото се, да го промени, да го изкриви. Те всички са като едни малки човечета с изписани руни върху себе си, които определят ролите им…