Не чета методично поредицата за Еймъс Декър, но Дейвид Балдачи продължава безотказно да дава едно равномерно забавление – сякаш не се сещам за ни една негова книга, която да се е отличила, но пък и никоя не ме е разочаровала, доволно. Мисля, че до момента с този герой съм чел само „Изкупление“ и „Игра с огъня“, но както те, така и настоящата „Дълги сенки“ (само заради идентичното заглавие бих направил препратка към излязлата отдавна историческа книга на Ерна Парис) си е самостоятелно разследване, което не изисква познаването на предисторията. Тук Декър като че започва да губи своята феноменална памет, още в началото Балдачи задава, че лекарите са открили промени в така и така променения му след тежка контузия мозък, а на всичкото отгоре му стоварват нова партньорка – Фредерика Уайт, която хич няма намерение да му цепи басма. А като добавка има висшестоящи, които много искат Декър да се издъни, за да го изритат от ФБР, въпреки факта, че има пълна разкриваемост на разследванията си.
Новата задача изглежда ясна на пръв поглед – опитна съдийка е убита в къщата си заедно със своя охранител. Джулия Къминс е отсъждала по достатъчен на брой дела на опасни типове, за да се намери мотив за жестокото престъпление, и наглед търсенията трябва да се фокусират точно в работата ѝ. Но Декър и Уайт бързо започват да забелязват, че уликите не пасват на първоначалните впечатления. Скоро от единия труп излизат причудливи следи, които насочват към мощна охранителна фирма, чийто собственик преди години мистериозно е изчезнал в морето, а понастощем е управлявана с желязна ръка от амбициозната му дъщеря, която никак не държи властите да се ровят в тяхната дейност. Съседите на съседката също добавят подробности, които и разкриват част от загадките, и оплитат още повече конците, особено с намесата и на ревнивия бивш съпруг на Джулия, и излизането наяве на нейн бивш любовник с минало, в което се среща насилие срещу жени. Декър дори започва да подозира, че в онази нощ убийците са били двама – и са имали различни цели…
Балдачи равномерно трупа драматични събития, въвежда интересни обрати, в един момент улавя и „дълга сянка“ от миналото, в което е намесен неволно самият Роналд Рейгън, а не по-малко интересни са проблемите на Декър със самия себе си (феноменалната му памет вече не е така услужлива), както и с новата му партньорка, която не би приела да му е само придружител. Допадна ми страничната линия с изнудването (няма да казвам кой и как) и изобщо как едно наглед просто местопрестъпление се превърна в сложен център на трупани години наред противоборства. Както казах и в началото, „Дълги сенки“ е още един добър трилър на Балдачи, който винаги намира начин да вдигне залозите.
