Две деца се гмурват под водата и когато изплуват, светът го няма. Летящи чинии са преминали и земната цивилизация я няма – милиардите са мъртви, сградите са срутени, машините са повредени. Две деца остават сред руините.
В “Хроника на новото начало” на Мануел де Педроло пет тетрадки описват борбата на 14-годишната Алба и 9-годишния Дидак за оцеляване, самообразоване, опознаване на новия свят и диренето на оцелели. Сред тежкия труд и безбройните проблеми те преживяват и драматична среща както с извънземно същество, така и с други от малцината оцелели на планетата. Всичко това ще ги накара да пораснат много по-бързо от обичайното, а дългът да продължат човешкия род се превръща в страстна и чиста любов между две напълно невинни души.
Ежедневието на Алба и Дидак е описано пространно и подробно – от борбата за храната до гигантската и реално непосилна мисия да спасят колкото се може книги, които да останат за бъдещите поколения. Оставени на съдбата, децата се учат да шофират, да орат, да се лекуват… всичко онова, което в предишния им живот е било даденост, сега трябва да се учи и прилага от нулата. Дори раждането на детето им.
“Хроника на новото начало” е наистина интересна книжка, макар и малко досадна на места, но тя очевидно е насочена към по-млада, юношеска аудитория, а и фактът, че е написана преди 40 години, оправдава относително бавното и тромаво развитие на сюжета. Разбира се, моята рационалност през цялото време се бунтуваше срещу въжделенията на децата, че само те двамата могат да дадат ново начало на човечеството, че само от техните гени е възможно планетата да се насели наново, но такива библейски шашмотевини са неизбежни. Тъй като от доста време насам чета бавничко “Сблъсък” на Стивън Кинг, която е твърде мащабна дори и за моята ненаситност, не можех да не правя паралели между двете и особено на местата, където децата се срещат с няколко други оцелели. Интересно е да се отбележи идентичната визия и на двамата автори за драматизма и неприятния край на тези срещи.
Завършекът на книгата е прекрасно драматичен и горчив, просто чудесно, но последните обяснителни страници към текста на тетрадките ме вбесиха, честно си казвам, изобщо нямаше нужда от тях и подробните обяснения на всичко, за което читателят се е досетил или поне си представя като логично.
А как бих искала някой ден, като порасна, да се вместя между “Корица: Мека” и “Брой страници: еди-колко си”. Не, изобщо трябваше да стана корица, не преводач, те книгите сами се правят на български.
Веднагически оправено, отново поднасям извинения, на предния коментар отговорих защо няма преводачи в по-стари ревюта.
Охх, ами то не е до един човек и до двама, цяла професия тук е на карта… Няма нужда от конкретни извинения, а от друг фокус за нещата. Съществената информация за една книга на български е:
Нали искате да информирате и да услужите? Това е начинът, иначе ето, за втори път вече чета, чета, радвам се на рецензия и хоп, не намирам кой я е изпълнил на българск и се нервирам, и решавам, че няма да купувам и да чета рецензии повече
Обратен ефект.
- автор
- заглавие
- преводач
- издателство
в този ред. Оттам нататък всичко останало. Тази информация не е за да се радват роднините на гореспоменатите, а за да може читателите да знаят а) за какво им говорите и б) дали го искат. Това, дали го искат, ТРЯБВА да се формира с ясно съзнание за качеството на превода и качеството на издателството (без редакция и корекция е като да четеш през мрежа за комари… в най-добрия случай, а идиотските корици понякога те карат да те е срам да си сложиш нещото в къщата…). Един некадърен или безсъвестен “превод” не дава достъп до книгата, а я убива. Хората трябва да знаят какво им се предлага…
Но пак се отплеснах. Лека-полекичка могат да се нанесат имената и за всички отдавна вкарани книги. Ммм, “могат” е учтивият вариан на “трябва”
*кой е изпълнил книгата на български
Хех, ако хвана интернета на съседите у дома във Видин, идните седмици ще се опитам да наваксам пропуските, пък и други неща ми се иска да оправя – редакция и корекция определено няма да им дойде зле на повечето текстове, определено ми липсва втория поглед върху тях.
(Танцува буги-вуги върху бюрото…)
Сериозно ли съм написала ВАРИАН???
Отивам да спя