Доста време се мина от ревюто на първата книга на издателство MBG Books - “Гилдията на магьосниците” на Труди Канаван, – които за няколко месеца съумяха да издадат доста фентъзи заглавия и да привлекат внимание върху себе си. Мога само да адмирирам това и да се надявам наистина да успеят да се задържат на благосклонния само към откровени бози и щедро рекламирани боклуци и шарлатани пазар.
Първата част от поредицата изчетох бързо и лесно, без да оставам нито твърде възхитен, нито пък разочарован – факт е, че това си е тийнейджърско насочена сага, при това с автор жена, което не е чак толкова често срещано явление сред книгите, които чета. Затова и се насочих към втората част с умерени очаквания, които отново се оправдаха – по своята същност тя е трудноотличима от тематиката в някоя от книгите за Хари Потър.
В “Избраница “Сония е вече приета в Гилдията, научила се е да контролира силите си, но е на дъното на социалната йерархия – разглезените наследници на богаташки родове не могат да приемат, че ведно с тях учи и момиче с произход от копторите. Под непрестанен прицел на тормоз и обиди, тя живее в постоянен страх и неувереност, а тайната за Върховния магьосник, която крие, й връзва ръцете да прави каквото и да е. Интригите срещу нея я изтръгват от живота с нейния наставник Ротан и я запращат в лапите на потисниците й. Проблемите се задълбочават все повече и повече, а накрая вече придобиват още по-мрачна окраска – Върховният магьосник Акарин научава, че Сония знае за заниманията му с черна магия и, за да се предпази от разкриване, я взема за своя възпитаничка.
Кошмарът да е ежедневно около жестокия и тайнствен магьосник впримчва окончателно младото и впечатлително момиче и дори беглите трепети, които има със сина на Ротан, не могат да я утешат. Проблемите й рязко ескалират по всички фронтове и тя наистина трябва да покаже, че е избраница на съдбата, за да се справи с тях.
Втората част на трилогията на Труди Канаван е реално по-безинтересна от първата, защото се развива изключително зад стените на магьосническата гилдия. Да, има и една странична линия за приключенията на посланик Денил по други земи, който има мисия да проследи какво е правил преди 10 години младият магьосник Акарин там, но някакси не успя да привлече вниманието ми – малкото реални разкрития не бяха преобръщащи действието или разкриващи нещо сериозно.
Истината е, че почти всичките разкрития са запазени изцяло за третата част – “Върховният повелител”, – която е далеч по-интересна, експлозивна и с шеметно действие от първите две части, взети заедно (ревю другата седмица). Не мога да преценя дали е търсен ефект, но според мен две книги са твърде проточено встъпление към истинската история, която Канаван иска да разкаже. По подобен начин Абъркромби бе отделил цял том за навлизане в света, който описва – “Гласът на острието”, – но после в двете следващи книги – “Преди да увиснат на въжето” и “Последният довод на кралете” наваксва доволно и предоволно.
От друга страна, Сония доста напомня на Шалан от “Пътят на кралете” на Брандън Сандерсън – трудолюбива, скромна и готова на всичко, за да опази достойнството и да постигне целите си. В отделни моменти само пасивността й става дразнеща – като героиня от латиноамериканска сапунка, ощетена от съдбата. Все пак краят на втората част компенсира всичките й проблеми и грижи в едно нелеко предизвикателство.
Хм, че какво им е на жените автори? Едни от най-големите бестселъри, и във фентъзито включително, са писани от жени. На тесногръд предразсъдък ми прилича тая работа. Eй, на, вижте ме какъв мъжкар съм! Със здраве…
Всички мъже четем почти изключително автори от нашия пол, това е мое наблюдение, което непрестанно намира потвърждение. Дори и бегъл поглед през книгите, които съм чел последните 3 години, го доказва, без да съм избирал според пола.
На чисто заяждане ми прилича коментара ви – ей, на, вижте ме колко разбирам! Със здраве…
Не, не, има някаква грешка. Не се заяждам. Напротив, харесвам почти всяко ревю в книголандия и в 90% от случаите съм на едно мнение с теб за качеството на книгите анонсирани в сайта. Точно за това ми стана тъпо от това изречение за жените-автори. Нали качеството е от значение, а не от кой пол е авторът? И ако отговорът на този въпрос е да, тогава каква въобще е нуждата от подобна забележка за пола на писателката!? Аз възприемам коментара си като градивна критика, ако ти го приемаш като заяждане, много съжалявам, наистина!
Аз се извинявам, реагирах първосигнално. Факт – има великолепни книги от дамски автори, просто чета рядко такива. Канаван пише приятно и леко, само краят на третата книга (няма да издавам) бе толкова брутално “по женски”, че се смаях
Е, сега със сигурност ми стана интересно, няма начин да не закупя. Трябва да разбера какъв пък ще е тоя финал?
Освен това съм и върл фентъзи любител!
Вчера ми писаха от издателството – излизала книга, която поставя началото на нова трилогия за приключенията на Сония след тези (уфф, много е трудно да не разкриваш важни елементи от сюжета). Така че ще пиша още по темата
Чакам с нетърпение