Отново базар се заформя, а днес третият етаж на НДК беше буквално залят от книги, които малко по малко заеха отредените им места по рафтовете. Страхотни книги се редят една след друга, а мисля, че книжната ви страст ще намери с какво да бъде задоволена, та дори за кратко – знам, че за много хора няма понятие като „достатъчно книги” и „твърде много четене”, това е тежкият книжен вирус, на който съм хем жертва, хем углавен заразител.
Всъщност става все по-лесно да се пише Книговодител, защото събитие след събитие попълвам списъка си с прекрасни книги на различните издателства, а сега остава в общи линии да ви насоча само към тези, които съм прочел и харесал от продукцията в последните 6 месеца. Но в този вид сама по себе си селекцията е половинчата, защото хубавата книга възраст няма, затова настоятелно ви препоръчвам да видите и предните Книговодители, в тях има невероятни книги, които си заслужават: в първия, за коледния панаир през 2011 г., пиша и малко за духа на самото събитие, във втория, за пролетния базар преди година, има много хубави немасови книги, а в последния – за коледния панаир през 2012 г. – има убийствени заглавия, просто беше някаква бясна надпревара между издателствата кой ще извади по-яко чудо.
Прочетохте ли ги, извадихте ли си нещо интересно? Не бързам, ще почакам … Готови? Добре, продължавам!
Като за начало, ще ви насоча към единствения щанд – номер 19, на който няма да се продават книги, макар да е вторият по големина на целия базар, а и първи по хубост, пу-пу, нашето си гардже е най-най. Сбъдна се още една моя мечта – Книголандия да си има свое място на базара, което е запазено на щанда на Ozone.bg, под чиято шапка вече е „Книга за теб” в нов, много по-добър и функционален вид. Точно този сайт искаме да ви представим с колегите, а за да ви докажем колко сме сериозни, че духът на старата книжарница да насочва към подбрани и селектирани заглавия е жив, на място ще има две секции с прекрасни книги – едните подбрани от мен сред тези, които съм ревюирал в блога, другите са изборът на колегите от „Аз чета”. За всички тях ще може да си говорите на воля с готините млади хора на щанда, а моя милост и читанковците ще сме там някъде след 17 часа, за да споделяме книжната страст по нов и различен начин заедно! А, споменах ли, че имаме светещи фотьойли?!
След този безскрупулна самореклама, стигаща до висините на самодоволството и хедонизма, мога смело да се насоча към най-важното - книгите. Докато правех списъка с тези, които бих искал да ви препоръчам, установих, че последните месеци са доста по-бедни откъм важни книги спрямо предколедния период, но това си е разбираемо. Все пак това, че са по-малко, не значи, че са по-лоши книгите, разбира се, така ще изберете по-лесно сред не чак толкова огромни купища от възможности.
Ето и 10-те книги, които смятам, че обезателно трябва да обмислите дали да не натежат в чантите ви:
„Кастинг за Месия” на Петър Делчев (“Сиела”)
„Шадоус Фол” на Саймън Грийн (“Изток-Запад”)
„Невидимите кризи” на Георги Господинов (“Жанет 45″)
„Градът на сънуващите книги” - Валтер Мьорс (“Оргон”, на щанда на “Алтера”)
„Слепоглед” - Питър Уотс (“Изток-Запад”)
„Самира” - Боримир Дончев (“Изток-Запад”)
„Цивилизация на зрелището” - Марио Варгас Льоса (“Колибри”)
„Има крокодили в морето” - Фабио Джеда (“Жанет 45″)
„А планините ехтяха” - Халед Хосейни (“Обсидиан”)
„Поправките” – Джонатан Франзен (“Колибри”)
Нека въведа и понятието Книговъртеж. Това е нещо като Бермудския триъгълник, само че от книги – а жертвите му са изключително читатели с вкус и разнообразни интереси. Книговъртежът е формиран в един от далечните ъгли на третия етаж на НДК, където е базарът, а основните му съставители са „Изток-Запад”, „Жанет 45″ и „Артлайн Студиос”, които поради нечленството си в АБК сме забити далеч, далеч, пред девет щанда в десети. Но ние си знаем, че имаме страхотни книги и много верни читатели, а попаднете ли в Книговъртежа между трите издателства, не виждам как ще си тръгнете без книга – а ако е само една, значи леко сте се отървали… до следващото идване в Книговъртежа
. Ето и кои от по-новите препоръчвам:
„Изток-Запад”, щанд №5
Разбира се, новата книга на Бен Голдейкър „Капаните на фармацевтиката” е нещото, което най-силно препоръчвам, но тя е за сериозни читатели. Ново рационално удоволствие след „Псевдонауката” на същия автор ще има пък до края на седмицата някъде – „Вярващият мозък” на Майкъл Шърмър, която е поредната книга, от която вадя толкова много записки, че ревюто става безкрайно.
Първият роман на любимия ми Карлос Руис Сафон -„Принцът на мъглата” - се прицелва в младите читатели, но мисля, че ще си го вземат и всички, опитали от магията на „Сянката на вятъра”, която за четвърти или пети пореден панаир ще се прицели да бъде най-продаваната книга от всички на щанда.
Силно ви препоръчвам и двете излезли досега книги в библиотека „Гравитация” под моя редакция – „Самира” на Боримир Дончев и „По-тихо от мрак” на Христо Кърджилов, надявам се до края на седмицата да успея да ви представя и великолепния дебютиращ сборник на Георги Томов – „Не беше тук и си отиде”, – но не обещавам, сложно е, в момента се печата новият превод на египетската „Книга на мъртвите”, която също ще се появи на щанда по някое време!
Серията “Магика” се обогати с доста книги, сред които новия роман на Лора Лазар – „Убиец назаем”, а най-вече смятам, че трябва да обърнете внимание на „Слепоглед” на Питър Уотс и „Шадоус Фол” на Саймън Грийн, неслучайно и двете са в Топ 10, има защо, можете да бъдете сигурни, особено първата за мен е най-силната фантастика, която съм чел от куп време. Ще имаме и зомби-философския труд “Z-та световна война” в ново оформление покрай холивудската му адаптация, която съвсем скоро ще бъде по кината.
От дебелите научно-популярни тухли нови са “Материалът на мисълта” на Стивън Пинкър, автор на “Как работи умът?”, и „Еволюцията на Бог” на Робърт Райт, силно изследване без атеистични предубеждения, а друго рационално удоволствие е “Рибата в мен” на Нийл Шубин, обмислям да донеса един аквариум за онагледяване, но ще видим тая работа
За всички, които искат да се чувстват на място в корпоративния свят - „Бизнес етикет” на Кристина Крънчева е незаменим помощник за куп важни ситуации, вижте в ревюто за какво иде реч, пък ще разберете защо го казвам.
“Арт Лайн Студиос”, щанд №3,
онова чудо с голямото “А”
Моите любимци пак са с оригинален щанд за чудо и приказ. Освен дежурния и безспирно препоръчван от мен Патрик Нес, нови неща са шестата поред от поредицата за Скълдъгъри Плезънт на Дерек Ланди -
„Вестителят на смъртта”, първата книга за млади на Брандън Сандерсън - „Ритматистът” (не пропускайте и коженоподвързаната му “Пътят на кралете”) и забавната космическо-пиратска шашмотевина „Водопади на възмездието” на Крис Удинг.
“Жанет 45”, щанд №4
Освен двете препоръчани в топ 10 - „Невидимите кризи” на Георги Господинов и „Има крокодили в морето” на Фабио Джеда, както и книгите на Милен Русков, които препоръчвам с две ръце, хубаво е да обърнете внимание на романа „Шлеп в пустинята” на Людмил Тодоров и сборника на наскоро напусналия ни Йосиф Перец „Сянката на снега”. За дамите – обезателно „Инцидент” на Станислава Чуринскиене, дисекцирана връзка, крясъци, драми, психология, любов – какво повече?!
Две от преводните заглавия на издателството ми направиха добро впечатление - „Краткият чуден живот на Оскар Уао” на Джуно Диас и „Пир в бърлогата” на Хуан Пабло Вилялобос.
А що се отнася до „Мравки и богове” на Стефан Цанев – мисля, че всеки трябва да е чел тази книга и че във всеки дом трябва да има бройка от нея.
И да знаете да внимавате около тоя щанд – дамите на него са страстни читатели, които, докато се усетите, ще са ви напълнили ръцете с книги – не че има смисъл да се защитавате от това
“Алтера”, щанд №34
“Алтера” като едно от най-сериозните издателства в България имат какво да предложат – дори и само чудовището „Сомнамбулите” на Херман Брох е показателно за класата им. От тях наскоро прочетох затрогващата „Нощна стража” на Сара Уотърс, а пак там е страннотията “Градът и градът” на Чайна Миевил. Сега ми препоръчаха много силно новата им “Какво е мъж без мустаци” на Анте Томич, а няколко души се кълнат в “Енигма” на Антони Казас Рос, това са следващите им, които са у дома и ще ги чета през лятото.
Пак на този щанд ще бъдат и две чудесни книги, които обезателно трябва да се прочетат според мен – “Градът на сънуващите книги” на Валтер Мьорс и “Шантарам” на Грегъри Дейвид Робъртс, и двете издания на “Оргон”.
“Бард”, щанд №31
Бардовците в последно време забиха в изобилие от тежкодиагнозна езотерика, особено разни ангелски измишльотини и дълбокомислени гурута, разсъждаващи над мозъчната си недостатъчност, което е показателно какво търси народа, ама нейсе. Тъй като не си падам много-много по трилъри, също не мога да ви препоръчам почти нищо от новите им книги, освен преизданията на стари неща на Стивън Кинг. След почти невероятната “Битие” на Брин не е излизала и сериозна фантастика, а това са си над 6 месеца пауза, дано е затишие пред буря.
В крайна сметка мога да препоръчам интересната „Големият сблъсък” на Ленард Млодинов и Дийпак Чопра, в която трезвия разум се сблъсква с хлъзгавата квантова неопределеност, като съм безкрайно далеч от мисълта, че някой, който вярва на тоя най-виден от световните шарлатани, ще види несъстоятелността на тезите му в сблъсъка с науката. Като казах наука – при “Бард” има страхотни книги в областта – Сейгън, Хокинг и др., вижте ги и внимателно, но категорично подминете нюансите в сиво, уважавайте мозъчните си клетки и не се водете по световните изгъзици, моля ви.
“Вакон”, щанд №20, 47
Признавам, в последно време не съм чел нищо от “Вакон”, а имам доста чакащи техни книги у дома. В предишните книговодители съм насочил към немалко техни чудесни заглавия, а от новите много интересна ми е “Изчезващите дестинации” на Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън, както и шашкащите приключения на лудака Беър Грилс, разбира се.
“Дамян Яков”, щанд №35
”Дамян Яков” издадоха едно от знаковите заглавия в последните месеци – нов превод на “Майстора и Маргарита” на Булгаков, а само съм наченал “Монашески притчи” на Иво Андрич и засега ми харесват, ще видя до де ще ме докарат. Има още куп интересни заглавия на щанда им, а аз само тихичко ще попитам – останали нещо от тиража на “Кръчмата на Калахан” на Робинсън?
“Еднорог”, щанд №61
Мисля, че съм единственият човек на планетата, който не е запленен от романите на Хилари Мантел “Вълци” и “Доведете труповете”, та ги погледнете, може пък в мен да е проблемът. Иначе на техния щанд е моята слабост Артуро Перес-Реверте със страхотни романи като „Обсадата”, “Деветата порта”, като скоро ще чета и “Фламандският майстор”.
Не пропускайте да видите и книгите на Бил Брайсън – особено мащабната “У дома”, за която все не мога да намеря време, както и честната му биография на Шекспир, истински бисер на историческото писане. А, и новото издание на “Англичаните. Портрет на един народ” на Джеръми Паксман, която също много искам да чета, много харесах писането на този автор в “Политическото животно”.
“ЕМАС”, щанд №11
Вчера на щанда на “ЕМАС” видях куп интересни неща, но ще ви насоча изрично към прекрасната детска книга „Приключенията на Камо” на Даниел Пенак, други неща ще си харесате сами, сигурен съм.
“Ера”, щанд №36
Дамите от “Ера” ще зарадват с ново издание на “Боен клуб” на Паланюк в петък, чийто романи препоръчвам до един – особено “Оцелелият”, а ако търсите нещо свежо и леко за плажа – „Интимен наръчник за блогъри” на Ник Сполдинг е вашата книга.
Силно препоръчвам и прекрасната фантастика “Играта на Ендър” на Орсън Скот Кард, есенес излиза филма по нея и ще има доста шум, няма как.
“Инфодар”, щанд №25
“Инфодар” нещо са позатихнали и обявената отдавна “Белова” на Лукяненко няма да излезе, но все пак на този щанд са “Най-великото шоу на Земята” на Ричард Докинс и “Черният лебед” на Насим Никълъс Талеб, две меко казано задължителни книги за разумните хомо сапиенси.
“Колибри”, щанд №18
Смятам, че с основание считам “Колибри” за най-сериозната ни конкуренция, и го казвам с хубаво – щастлив съм, че има с кого да се надпреварваме, защото просто има толкова много прекрасни книги, че няма как – и няма смисъл – едно издателство да ги мъчи всичките. Безспорно последната книга на Льоса - „Цивилизация на зрелището” и помитащата „Поправките” на Джонатан Франзен са в центъра на моите препоръки, но има и други интересни нови неща (обезателно вижте предните книговодители, там съм посочил куп други чудесни техни книги) като силната драма „Вакантен пост” на Дж. К. Роулинг.
От библиотека “Галактики” се изкефих много на „Уравненията на живота” на Саймън Мордън, а в някой тъмен, мрачен и усоен ъгъл ще откриете скрити, хапещи „Кървави книги 2” на Клайв Баркър, заедно с първата книга са впечатляващ кеф. Пресни-пресни са “Безумна луна” на Джим Бъчър, продължението на забавната “Буреносен фронт” и странната “През Вселената” на Бет Ревис, за която още не мога да си съставя впечатление. Така и не смогнах да напиша ревю за “Пустинното копие”, продължението на “Защитения” на Питър В. Брет, но е много силно продължение на историята, а корицата е точно по мой вкус – шарена и грабваща вниманието.
“Леге Артис”, щанд №52
Сериозно издателство като “Леге Артис” може да вади малко книги, но те винаги ще тежат на мястото си. Все си мисля, че след десетина години, когато ми постихне страстта към леки четива, ще забия основно в селекцията именно на “Леге Артис”, на “Алтера” и др., пък да видим. От новите книги ми направи впечатление биографичната “К. Г. Юнг: Неговият мит в нашето време” на М.-Л. фон Франц, а силно ви съветвам да разгледате щанда им и да поговорите с двете дами на него – мисля, че ще открете някоя своя нова любима книга.
“ЛИК”, щанд №52
Както винаги колоритни, от “Лик” този път са заложили на пеперудите, ще ида да видя днес налазения им от насекоми щанд, видях на снимка елемент от него и изглеждаше чудесно. В предните книговодители ви писах какво ми изглежда интересно при тях - “Лагерите на смъртта “Гулаг” на Ан Епълбаум , спечелила “Пулицър”, “Студии за езика и философията на ума” на Ноам Чомски, “Най-известните Суфи притчи и приказки”, съставител Росен Христов и др.
“Милениум”, щанд №52
Много се колебах дали да включа „Премълчаваната история на САЩ” на Оливър Стоун и Питър Кузник в Топ 10, но наистина очаквах малко повече от тази книга – но както написах и в ревюто, аз съм професионално деформиран в тази област и изискванията ми са много по-високи от средното и мисля, че би се харесала силно на повечето хора с интерес в областта.
Силно препоръчвам една прекрасна детска книга – „Съкровището от Зеленото езеро” на Луис Сакър, както и две много хубави книги на Амос Оз – “Пантера в приземието” (ревю скоро) и „Между приятели” на Амос Оз.
Ако видите момиче с налудничав блясък в очите, размахваща книги на Андрю Портър, чуйте какво има да ви каже, обичам хората, които толкова много се палят по някой автор
“Обсидиан”, щанд №22
Да, знам, че ще си купите „А планините ехтяха” на Халед Хосейни и без да ви припомням, малцина са хората, които не са харесали “Ловецът на хвърчила” и “Хиляда сияйни слънца”, така че третият роман на автора е сигурно попадение. Има и други чудесни книги там, огледайте.
“Парадокс”, щанд №34
У дома имам цяла купчина от новите книги на “Парадокс” и смятам да си ги чета с голям кеф, но засега не мога да препоръчвам от тях точно защото не съм запознат. Преди две седмици обаче имах възможността да представя пред отбрана аудитория един актуален до болка роман - „Слънце в зенита. Роман за Ян Палах” на Ленка Прохазкова – и мисля, че си заслужава да се прочете този белетристичен поглед към живота на едно обикновено момче, станало символ на цяло поколение.
По случай 21-вата си годишнина издателството са наченали чудесна инициатива с 21 книги, разпитайте ги, те имат с какво да ви запленят, сигурен съм!
“Пергамент прес”, щанд №17
Имам голям грях към това издателство, които на миналия панаир много любезно ми дадоха няколко книги, които отидоха в купчините у дома и така и не стигнах до тях. Сред тях са две мащабни изследвания “Бог. Биография” и “Христос – криза в живота на Бог” на Джек Майлс (с логото на “Ибис” са издадени, ако щете вярвайте), както и един роман, който впечатли мнозина, а моето копие изчезна, преди да го прочета – “Жената на тигъра” на Теа Обрехт.
Иначе при тях е едно от новите издания с нов превод на “Великият Гетсби” на Франсис Скот Фицджералд, а впечатление ми направи двуезичната “Философия на свободата” на Томас Джеферсън.
А, “Крадецът на книги” на Зюсак е също тяхна. Не сте я чели? Че какво чакате?
“Прозорец”, щанд №18
“Прозорец” издадоха една любопитна фантастика, която много ми се искаше да прочета преди базара – “Тел” на Хю Хауи, – но знаех, че нямам времето и я оставих за след него. Вижте я, струва ми се интересна. Иначе препоръчвам силно втората издадена у нас книга на автора на мащабната и прекрасна “Облакът атлас” – Дейвид Мичъл - „Хилядите есени на Якоб де Зут”, която ме впечатли искрено. Същото се отнася и за „Животът на Пи” на Ян Мартел, филмът по която така и пропуснах, но хубавите книги ги не опущам
“Сиела”, щанд №39
Ако все пак сте пропуснали да си вземете нещо с намалението на 24 май, силно препоръчвам четири нови-новенички книги на български автори – „Внукът на Хемингуей” на Деян Енев, „Апарат” на Васил Георгиев, „Сестри Палавееви в бурята на историята” на Алек Попов и “Гравьор на сънища” на Александър Секулов, като за препоръката на последната се осланям на Алекс от “Аз чета”, той ми разказа прекрасни неща за книгата и след като толкова харесах “Островът”, и това се надявам да впечатлява.
Иначе се възползвам, че чудовищната “Кастинг за Месия” на Петър Делчев излезе след коледния базар, та мога пак да ви натяквам за нея. Докога ще го правя ли? Докато излезе втората част – тогава ще премина към нея. Защото адски ми пука за тази книга и този автор и не го крия.
Както си е редно, има и нови книги от дежурните, сигурни ли сте, че искате още от това?
“Хермес”, щанд №29
Освен “Проблемът (на) Спиноза” на Ървин Ялом, която силно препоръчах в предния книговодител, сега на щанда на “Хермес” има още едно малко, но силно заглавие: “Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл.
———————-
Това е, надявам се в този и предните книговодители да откриете своите заглавия, а аз изчезвам към щанда на “Изток-Запад”, а освен там, всеки ден след 17 часа ще бъда и на светещите столове на Ozone.bg.
Очаквам ви да ме питате за следващите си любими книги
P.S. Вижте и какво е подбрал колегата Преслав Ганев в “Литературата днес”, за доста книги сме единодушни
Чудничко. Завиждам неблагородно на всички, които могат и ще отидат на пролетния базар на книгата. Да не разграбите тиражите, ей! Оставете нещо и за мен като дойда декември. Дотогава списъкът ми ще добие вселенски размери.
Който не е чел Джеръми Паксман, да не се мотка. “Политическото животно” е много хубава книга, а на фона на случващото се у нас последните месеци, показва закономерностите в политиката. “Англичаните. Портрет на един народ” беше с изчерпан тираж през декември и е истинско щастие, че са я преиздали (потривам доволно ръце), защото ми омръзна да я търся безуспешно под дърво и камък.
Христо, изненадана съм, че не си чел поредицата на Артуро Перес-Реверте за капитан Алатристе. Аз друго от него не съм захващала, но “Чиста кръв” заслужава огромно внимание. Само не знам дали тази поредица вече не е с изчерпан тираж.
И от “Изток-Запад” съм харесала две заглавия, но няма да издавам кои, да не ги урочасам, че няма да остане за мен.
Не се съмнявам, че всички жадни за книги, ще си прекарат много весело. Поздрави.
P.S. Ако изд. “Слово” присъства и някой случайно се загледа, би ли споделил дали я има в наличност книжката на Борис Христов със стихосбирките “Вечерен тромпет” и “Честен кръст”. Аз май знам отговора, но в издателството ми е последната надежда.
Привет, определено ще огледам тези, за които говориш, само планирам идните месеци да обявя мораториум на взимането на нови книги, защото у дома се натрупаха безумно много нечетени и е вече тъпо да продължавам да ламтя за още – не че при книгите има достатъчно, разбира се.
За “Слово” – не ги видях нийде, съжалявам.
Благодаря, че си погледнал за “Слово”. Все пак е информация.
Само не знам какво им е хубавото на Артлайн? Това подобие на стелаж за касетки за музика ми светеше неприятно в очите. Беше отвратително. Г-н Блажев, за съжаление книговъртежът ви е подминал доста стойностни заглавия излезнали в последните шест месеца. Леге Артист определено са ненадмината с Шмит (не знам дали някога сте го прелиствали?), странно защо подминавате “Когато Ницше плака” (? – не вярвам да не сте чел Ницше?), изд. Прозорец пък издават Дюрас за която вие ниКак не пишете. Срамота. Видях и вашата светла особа и се зачудих какво правите там? Баба ми е по-компетентна за книги, защото дори тя е чела едно време и Ницше и Шопенхауер, минала е през Пруст, Улф и ме изненада, че е чела няколко пъти “Дъблинчани”. Но все пак щандчето ви беше модерно и няКак НЕ се вписваше на обикновенните постройки и на хората, които ровеха, за да си намерят нещо евтино за четене, без значение от качеството.
Може би, г-н Блажев, сте изпреварили времето си с Вашите идеи
Г-н Узунов, продължавам да изпитвам радост от интереса ми към скромния ми блог. Оценявам високо желанието ви да облагородите литературния ми вкус с класици, та се надявам, след като толкова горите от желание да насърчите хората да четаа книгите, за които пишете по-горе, да започнете да водите свой блог, убеден съм, че всички млади хора биха се радвали да четат и за такива книги, не само за глупостите, за които пиша аз и ги насилвам да четат.
Съжалявам, че не мога да отговоря на вашите високи критерии, но барем до възрастта на баба ви ще взема да прочета това-онова от посоченото, но имам още няколко десетилетия да го направя, надявам се, че ще ми ги дадете като аванс, само на 28 съм, за да съм напълнил главата си с Джойс и Шопенхауер.
А нашето “щандче” (вероятно говорите за секцията на Ozone.bg) си има съвсем чудесна функция и тя наистина е непозната на изяви от подобен тип, но това, което правим там, е твърде лекомислено модерно, пък и доста меркантилно, за да ви занимавам с подробности.
Всичко добро и дано в “Изток-Запад” да успеем да удовлетворим някоя от страстите ви с нещо нечетимо за простосмъртни читатели като мен и хората, които обичаме книгите и си късаме задниците, за да оцеляват в тия вълчи времена.
Уважаеми, г-н Блажев,
правя си труда да пиша в блога Ви за последен път.
Свой блог не възнамерявам да имам, защото все още съм на мнение, че литературата НЕ трябва да е обвързана с порочни практики от сорта на:
1. Аз работя към еди-кое си издателство, т.е. ще пиша и толерирам продукцията му (да не се разбира погрешно, аз уважавам много изд. Изток-Запад, които единствени издават Хегел, Кант и др. стойностни творби).
2. Аз имам блог и издателствата ми ИЗПРАЩАТ книги, т.е. аз съм лишен от свободния си избор да говоря за литературата, а просто списвам колонка на изпратените ми книги и им правя реклама или пък
3. Аз познавам еди-кой си български автор, той НЕ става за писател, но аз съм морално задължен да напиша, че книгата му (напр. “Кастинг за месия”) е брилянтно творение.
Питам Ви открито, г-н Блажев, къде виждате смислеността на всичко това? Нима точно такъв тип порочни практики следва да формират вкусовете на читателите? Самият аз не бих се самоунижавал да водя блог с подобни практики.
И за да съм честен, г-н Блажев, бих искал да обърна внимание на един феномен, типичен за много хора дошли да живеят в столицата. Лично аз съм го окачествил “културно наваксване”, т.е. идваш в големия град и си герой на Мопасан, който се стреми да създава “култура” или онова, с което НЕ е отраснал в малкия град. Познавам много хора, които от подобен комплекс четат книги, ходят на опера и на театър. Това ли е грамотност? Да си герой на Константинов и да зяпаш нещо просто защото е модерно, ново и за него се говори?
Г-н Блажев, следващия път когато изкуствено деформирате езика с понятия като “книговище” или “книговъртеж”, моля Ви, образовайте се преди това в други сфери. Самият аз толерирам алтернативата хората да четат, но НЕ ПОДКРЕПЯМ идеята да четат, подтикнати от порочните практки на хора като вас. Това вече е АНТИКУЛТУРА, която работи в полза на тиражите, на издателствата и други неморални практики.
С уважение към цялото Ви начинание, г-н Блажев, че сте се захванали да отваряте очите на един по природата си прост народ, какъвто е българският. Затова човек трябва да се гордее с хора като вас. За порочните Ви практики и обвързаности с различни издателства … моралната самооценка оставям единствено на Вас.
Чудя се, г-н Узунов, благодарили ли са ви хора за книга, към която сте ги насочил? Благодарили ли са ви за всичко, което правите безвъзмездно, отделяйки от свободното си време, от личния си живот, от съня си нерядко? Е, на мен ми се случва постоянно – дали ми пишат, дали на книжни панаири, на които извършвам в голям мащаб това мерзко деяние – продажба на книги. И това е постоянно, всеки ден – идват с разпечатани Книговодители (извинявайте за насилието над езика, предлагам да криминализираме тази практика), идват с усмивка, припомнят ми какво съм им препоръчал миналата година, споделят колко са го харесали и питат какво друго хубаво съм чел напоследък. И аз казвам, всичко си казвам, без да ме е еня, че съм на щанда на “Изток-Запад” – пращам при всяко издателство, което е решило, за разнообразие или по желание, да издаде нещо хубаво, нещо, което ще достави удоволствие на много хора. Приятно е усещането – и нищо не може да замени чувството, че променяш, макар и с малко, животите на адски много хора към добро, защото са си купили нещо хубаво, което никога няма да получи солидната реклама, която масовките получават и за които, ще се съгласите с мен, наистина не си заслужава да се пише.
Но да карам по реда.
1. Книголандия я има преди да работя в ИЗ и ще я има много след като това приключи. Но винаги книгите на ИЗ ще имат почетно място в блога, защото мога да правя разликата между продукцията на това издателство и тази на всички останали. Всеки с глава на раменете си вижда какви прекрасни книги в най-различни области правим и дори самият Александър Секулов днес каза, че е изумен от развитието ни в последните 3 години, за което аз имам своя малък дял, с който силно се гордея. А знаете ли, г-н Узунов, каква радост е да откриете чудесен чужд автор, или пък прекрасен български, и да помогнете да излезе по книжарниците – и после да видите колко хора са го харесали? Приятно е усещането, вярвайте ми.
2. Издателствата не ми изпращат книги по техен избор, г-н Узунов, аз избирам какво искам да чета и никой от тях не се осмелява да влияе на това ми решение, защото знае колко ревниво защитавам правото си да чета каквото поискам и когато поискам, както и да напиша ама точно каквото мисля за книгата. Може да дам едно рамо на автор, особено ако е българин и мисля, че има потенциал – но това е мое решение, г-н Узунов, и мисля, че четящите Книголандия (и тази дума ви е противна, убеден съм, толкова нелепо съчетание) могат да разберат кога това се случва. За радост, знам как да избирам какво да чета и рядко попадам на неща, които не харесвам, но и бегла обиколка през сайта ми ще ви открие такива, които съм разкритикувал. Дали имам право на това? Всеки читател има право на това, аз просто избирам моето да бъде в писмен вид.
3. Аз познавам много български автори, г-н Узунов, но на малцина от тях препоръчвам книгите, защото, видите ли, аз мога да излъжа човек, че нещо е добро, само веднъж – затова пропускам да заблуждавам когото и да било. Специално с Петър Делчев се запознахме далеч след като станах негов фен заради невероятните “Трънски разкази” и “Балканска сюита”, а да не оцените мащабен и философско-теологичен роман (точно по ваш вкус, мисля) роман като “Кастинг за Месия” ми говори, че едва ли сте го чели. Почакайте, Петьо има потенциала да стане един жив класик, каквито малко са ни останали, може пък тогава ще го зачетете?
Не знам вие какви наблюдения имате върху читателските вкусове, както и как според вас трябва да се формират, но аз виждам книжните блогове изобщо като единственият работещ коректив на рекламата и маркетинга на издателствата, както и на плеядата слаби автори, които взаимно се тикат по телевизиите и си осигуряват високи тиражи на списваните по график книги. Ще кажете критиката – е, младите хора, включая аз, не четем критика. Сори, това е положението, приемете го.
Да, аз идвам от провинцията, но мисля, че книгите навсякъде са едни и същи, както и възможността човек да ги избира, пък аз доста съм почел през детството ми, но едва ли индианските романи се броят, още ме е яд, че не почнах Кант в гимназията, ама ха де, не мога да върна времето назад. Обичам да ходя и на театър, виж, като прост човек, се съмнявам, че операта ще ми допадне и не съм ходил още. А по какви подбуди хората решават да четат – това не ме засяга – аз се интересувам изобщо да четат, но пък и все ми се иска да не са езотерики и слабителни романчета като Хорхе и сие.
Деформираните понятия, както ги наричате, са според мен и доста хора нещо безобидно и забавно, още чакам някой съставител на речници да ме причака на някой ъгъл с оръжие, но не ми се е случвало, да ви кажа. Не разбрах точно това, което казвате за антикултурата и че била “в полза на тиражите, на издателствата и други неморални практики”, но да ви кажа, куп хора си купиха “Мравки и богове” на Стефан Цанев след като аз, с доста голямо закъснение, го прочетох и писах за него. И за това ли трябва да се срамувам – че прекрасно издателство като “Жанет 45″ е продало няколко десетки бройки в повече от един смислен и мощен роман от един от малкото ни живи класици? Ми не, не се срамувам ни най-малко, дори ми е кеф, ама много ми е кеф, г-н Узунов. Размазвам се от кеф, когато книга, която съм харесал, се продава добре, защото само този натиск – читателският – може да кара издателствата да залагат на качеството, не на масовката, която е заляла лавиците.
С уважение към мнението ви, г-н Узунов, но тези порочни практики, както ги наричате, се изчерпват с написаното по-горе, и аз лично не ги намирам за такива. Дори насърчавам нови и нови млади хора да започват да списват блогове, свързвам ги с издателствата, давам им шанса да четат повече и да пишат личното си – не критическо и многознайно – мнение, пък нека читателите сами отсъждат кое си заслужава да се чете и кое не.
А сега отивам да си чета новата книга на Пратчет (знааам, и това е масов боклук), която чинно си купих, защото далеч не само взимам книги от издателствата, а си купувам, преди три дни дадох 40 лв. за две книги на Маркес на старо, но и в това вероятно ще съзрете някакъв пъклен план, с който да цакам читателите.
И искам да знаете, че не ми беше приятно да напиша всичко това, още по-малко да чета глупавите ви сплетни, неподплатени с елементарно разбиране за какво, аджеба, се боря, и за какво, по-дяволите, си късам задника в последните 3 години. Но и не очаквам да разберете.
Така желаната
снимка от панаира, на която се вижда 3 мин. ограничение :
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=663731896975353&set=a.661089827239560.1073741834.128403033841578&type=3&theater
Егати.
Много, много съм доволна, че успях да дойда ^^
Със страхотни книжки и впечатления се върнах в Стара Загора ^^
За пръв път посещавам панаира и ми се завъртя главата от толкова книги.. голямо вълнение, голямо нещо..
Радвам се, че и с теб се запознах, макар и точно когато трябваше да си тръгвам. Както ти обещах- на следващия панаир ще дойда пак, но за по-дълго и за още повече книги.