Любимият ми блогър Бла реши да направи една равносметка на отминалата книжна година. Около него и някои други като Бранимир направиха това, а други дори се отнесоха към литературна форма. Нямах намерение да правя подобно нещо по простата причина, че прочетох толкова много страхотни книги, че ми се струваше твърде трудоемко да вадя най-добрите заглавия. Но тъй като от няколко дни не ми се пише изобщо (просто не може да си представите колко не ми се пише!), реших все пак да хвърля един поглед към отминалата година.

   И така – как видях аз книжната 2010 г.? Онагледявам с един грозен колаж, няма да обърна ни най-малко внимание на критики в посока колко по-хубаво съм можел да го направя:

   Това са малка част от над 200-те прочетени книги и никак не ми бе лесно да оставя други навън, но какво да се прави. Ето и накратко защо точно тези книги считам за най-важни през отминалата година.

   Двата шедьовъра на Карлос Руис Сафон - “Сянката на вятъра” и “Играта на ангела” са категорично най-добрата и завладяваща проза, която съм чел не само през 2010 г., а изобщо не помня откога. Подобно възхищение събуди в мен и “Ловецът на хвърчила” на Халед Хосейни. Любимата ми фантастика бе останала доста на заден план и затова отличавам само Глуховски и “Метро 2033”, особено на фона на кошмарните ми усилия да завърша “Дюн”, който става все по-слаб с всяка поредна част.

   По-лиричната част на душата ми се наслади на “Крадци на лебеди”“Бяла като мляко, червена като кръв” и “Крадецът на книги”, и изтръпна пред изключителния Зюскинд и неговия “Парфюмът”.

   Адреналинът през 2010 г. имаше само едно име: “Милениум”! Трилогията на Ларшон - “Мъжете, които мразеха жените”“Момичето, което си играеше с огъня” и “Взривената въздушна кула” качиха мизата в тази област доста нависоко.

   Художествената литература може да бъде и много сериозно четиво и тук двата романа на Айн Ранд - “Изворът” и “Ние, живите” – са доказателство за думите ми. Трилогията й “Атлас изправи рамене” пък можеше спокойно да получи титлата Книга на 2009 г., ако се бях сетил да направя подобна класация, макар че тогава трябваше да се конфронтира с величествената “Фондация” на Азимов.

   Здравият разум обезателно трябва да бъде обгрижван, за да не затънем в идиотщината около нас. За защита от религиозни лековерия – Ричард Докинс и “Делюзията Бог”, а за политически такива – Достена Лаверн  и “Експертите на прехода”. За да не мислите, че и навън е различно: “Наследство от пепелища” и Тим Уайнър.

   И накрая, коя бе най-страхотната книга, която прочетох?

   Отговорът може да бъде само един – Джонатан Лител и чудовищния роман за Втората световна война “Доброжелателните”!

    А ако знаете какви чудесии чакат за четене през 2011 г…

   P.S. Предавам тази щафета на НастяХрисиНезоАлексПреслави който там още се сетите от книгоплъхчетата :)

Сподели:

Facebook Twitter Email