Това е Книга, която не би трябвало да има нужда да бъде писана. Но както Докинс посочва още в началото, потискащо много хора са се вкопчили в безумната идея за планета на няколко хиляди години, едновременно сътворение на всички живи същества на планетата, че и въртене на Слънцето около Земята пътем. Всичко, заради което трябваше да се напише и “Делюзията Бог”. И заради което се налага да съществува “Най-великото шоу на Земята”. Може би трябва да сме благодарни на креационистите с вяра вместо мозък – те са движещата сила на интелектуални гиганти като Докинс и борбата с религиозната агресия към децата (и не само) мотивира създаването на такива книги.
Знам че “Най-великото шоу на Земята” ще бъде купена и прочетена само от хора, които по принцип са наясно и са убедени (опитвам се да избягвам “вярват”, защото каква вяра, когато доказателствата са недвусмислени?) в истинността на теорията за еволюцията. Но въпреки това тя дава нужните оръжия за борба с шумни, нагли, самодоволни и алчни креационисти, които се опитват да обсебят умовете на хората с лесносмилаемите си брътвежи. Малко по малко чутурите им увират, де, макар и не на всички – още в началото на Докинс дава примери как креационисти прилапват еволюционната теория и я преработват в унисон със “свещените” си писания, отговорни за смъртта на милиони.
На първо място е важно да се каже защо говорим още за теория на Дарвин? Креационистите използват фриволно и манипулативно “теория” като нещо предполагаемо, но недоказано, докато този термин си има съвсем друго значение: “Схема или система от идеи или твърдения, дадени като обяснение или описание на група факти или феномени; хипотеза, която е потвърдена или установена чрез наблюдение или експериментиране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление”.
ТЕОРИЯТА НА ДАРВИН Е ФАКТ.
ДОКАЗАН БЕЗСПОРНО И АБСОЛЮТНО
НЕОСПОРИМ КЪМ ТОЗИ МОМЕНТ.
И казвам “към този момент”, защото науката не е религия и всичко може да бъде поправено и допълнено. Доказателствата за истинността на Дарвиновата теория са безброй – да речем, фосилите. Докинс посочва, че никога и по никой начин намерени фосили в различните геологически пластове не са противоречали на изработените хронологически таблици на развитието на живота – както той неколкократно казва, дори един фосил на по-късен вид, открит във предходен геологически пласт, би разрушил теорията за еволюцията, но това просто не се случва. Митовете за обратното са си точно това – митове, с които е безпределно лесно да се пълни нета.
Извършваното от човека опитомяване показва неудържимата мощ на насочваната еволюция, която сбира в кратки периоди промени, които в природата отнемат милиони години. Само за няколко века от едно прилично на плевел растение са създадени броколите, карфиола, къдравото зеле, алабаша, брюкселското зеле, зеленатата салата, римския карфиол и купищата други видове под общо име “зеле”. В животинския свят най-ярък пример за това е опитомяването на вълка, което в наши дни се е изродило до създаването на крайно идиотски породи, от които, ако един вълк можеше да осъзнае родството си с тях, навярно би се метнал сам в някоя пропаст.
Всъщност оттук видимо може да се прокара и изключително важното уточнение, че еволюцията не се движи планирано към по-сложни и приспособени организми, а процесът е много по-сложен и многообразен. Идеята за “стълбата на живота”, която беше набита в мен от кабинета по биология в прогимназията – долу едноклетъчно – горе бозайници и хора – е мит. Еволюцията не се развива по един ствол, а по милиони едновременно. Затова и вечното мръкане за “липсващи звена” е фалшиво и лицемерно. Никое съвременно животно не е еволюирало от друго. Ние не сме произлезли от маймуните, нито някой бозайник е произлязал от влечуго – всички ние имаме общи прародители, които може да нямат нищо общо с разглежданите крайни форми, но са дали началото на различни клони, които милионите години са променили до неузнаваемост.
И нещо не по-малко важно – няма по-висши и по-нисши животни. Всички имат общи прародители, които в крайна сметка правят всички ни братовчеди, но не и преки потомци. Повтарям за неразбралите, слушащи религиозни идиоти – НИЕ НЕ ПРОИЗЛИЗАМЕ ОТ МАЙМУНИТЕ.
Докинс е учен от класа и знае, че понякога науката трябва да се обясни от нищото. Затова в книгата обширно се спира на различните методи на датировка и как взаимно те се коригират, за да се получат относително точни цифри – дали валидни за хилядолетия или милиони години, при немалката възраст на нашата планета и бавността на еволюционния процес те са полезни и важни.
Еволюцията може да бъде наблюдавана отблизо тук и сега и това е също ярко доказателство – при определени условия за нея не са нужни хилядолетия и дори милиони години. Докинс описва опити с гущери на хърватски острови, които само за 30-годишен срок еволюират видимо в съгласуваност с промяната на хабитата им. В този ред на мисли бих добавил и примера с една британска пеперуда, чийто “оригинален” цвят е светъл, за да се слива с кората на дърветата, на които каца. От мръсничкото индустриално развитие в края на XIX век дърветата “получават” по-тъмна украска и скоростно пеперудите в течение само на няколко поколения също потъмняват. След отстраняването на замърсяването дърветата възвръщат своя цвят и не е чудно, че скоро и популацията на пеперуди отново избледнява. Или пък гърмящите змии в САЩ, които вече не са “гърмящи” – звукът, който обикновено им докарва куршум, вече го няма.
Други опити с едни от любимите ми рибки – гупите – недвусмислено показват, че в рамките на само няколко поколения разликите в околната среда довеждат до качествена и количествена промяна в наследниците им. Красивите цветни мъжки се надпреварват за женското внимание, но прекалената пъстрота води и до излишно хищническо внимание – промяната на количеството хищници закономерно води до увеличаване или намаляване на пъстротата на мъжките екземпляри, които все пак трябва и да успяват да привлекат женското внимание, докато спасяват кож… люспите си от хищници. Не им е леко, но в моя аквариум си нямат проблеми с това.
Защо сме това, което сме. Докинс описва, че цялата ранна еволюция на гръбначните е протекла във вода и там са все още голямата част от оцелелите видове. 99 % от развитието на нашите прародители е протекло при ходене на четири крака, което води и до огромните ни проблеми с изправения стоеж, който е безкрайно полезен, но телата ни все още не са и навярно никога няма да бъдат естествено напълно приспособени към него.
Човешкото или кое да е животинско тяло не е съвършено, защото не е “създадено по образ и подобие” – то е пълно с кръпки и нагласяние, отгласи от милиони години опити на слепи улици или успешни магистрали. Докинс посочва фрапиращия пример за един нерв, който при рибите е дълъг само няколко сантиметра и върши чудесно своята функция, докато същия нерв при жирафите е достигнал няколко метра дължина в шията им, защото така и не се е появила еволюционната промяна, която да промени посоката му. Същото положение е и с човешките семепроводи, които са доста неудобно увъртяни заради древни унаследявания, както и цялостния хаос от вътрешни органи, разположени ни най-малко рационално, както знае всеки фен на зловещи реалистичните медицински сериали или филми със зомбита.
Еволюцията не е контролирано изменение на зряла форма – тя е генетично изменение в програмата за растеж – зрелите форми не се променят, променят се техните наследници. И доста от книгата е посветена на ДНК , което си е само ДНК и не се интересува чие ДНК е – дали на човек, животно или растение. При определени условия тя може да се развързва и отново свързва произволно, но се свързва здраво и устойчиво само при наличие на сходства, което е още един шамар в лицето на псевдонауката с разни шарлатански кремове и всякакви ДНК-гадости.
Научих толкова много неща от тази книга – да речем, че стволовете на дърветата са излишество и разхищение, рожба само на борбата за стигане до повече светлина. Дори и самотното високо дърво трябва да се разглежда в контекста на гората, в която би трябвало да стои. И че стволът фактически е само “данък”, който дървото “плаща”, за да се стигне до повече светлина. Но над определена дължина икономическата полза се губи и затова си има пределна дължина, която всеки вид е “склонен” да придобие. Или че антилопите не са бързи, за да избягат на хищника (опроставям доста, да), а за да изпреварят своите себеподобни – мисленето ни за тях като стадо с общи интереси не е вярно – една антолопа трябва просто да изпревари своя посестрима, за да има шанса да предаде гените си… Защото, както пише Докинс, животът в цялото му многообразие е само страничен разултат на желанието на гените да се разпространяват колкото се може повече и по-добре.
В края на книгата има едно прекрасно приложение, наречено “Отричащите историята”, в което са описани серия социологически проучвания в САЩ и европейските държави относно еволюцията, бог и прочие, които демонстрират гротескното невежество в “ерата на знанието”, в която уж живеем. Моля ви, разгледайте внимателно таблиците – България и в двете таблици е сред потискащо невежите, и на ПЪРВО МЯСТО по хора без мнение. Докинс не обръща внимание на този факт, по-скоро посочва, че САЩ са дори пред Турция по процент от населението, вярващи в участието на висша сила. А мен ме влудяват числата, че нашенецът няма мнение, не му пука, все му е тая. Това е убийствено.
Искрено впечатлен съм от оформлението на “Инфодар”, преводът е коректен и качествен, а мрънканията за корицата са породени само от снимките на нея. В действителност е положен много фин лак, който прави чудесно отражение на малките снимки и създава една величествена картина на еволюцията в нейната пъстрота. Цветното приложение в края е страхотно! Издание, на което липсва само твърдата корица, но и така книгата е издадена перфектно.
Ствола на дървото не е само “разхищение”, той служи и за съхранение на въглерод (а и на всички други растения) – справка “Господари на климата” от Тим Фланъри. “Но над определена дължина икономическата полза се губи и затова си има пределна дължина, която всеки вид е “склонен” да придобие.” Законите на физиката не позволяват на дърветата да стават твърде високи, иначе биха били твърде неустойчиви. Това не зависи от никакъв вид полза.
“… гърмящите змии в САЩ, които вече не са “гърмящи” – звукът, който обикновено им докарва куршум, вече го няма”. Това е градска легенда – справка: http://urbanlegends.about.com/od/snakes/a/Rattlesnakes-Not-Rattling.htm
“99 % от развитието на нашите прародители е протекло при ходене на четири крака, което води и до огромните ни проблеми с изправения стоеж, който е безкрайно полезен, но телата ни все още не са и навярно никога няма да бъдат естествено напълно приспособени към него.” Предците ни от вида Australopithecus ходели изправени от 3.6 млн. г. – справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Australopithecus#Evolution Колко процента от човешката еволюция е това?
“НИЕ НЕ ПРОИЗЛИЗАМЕ ОТ МАЙМУНИТЕ” – а от какво? Тук – http://en.wikipedia.org/wiki/Chimpanzee%E2%80%93human_last_common_ancestor – се твърди, че последния общ прародител на хората, маймуните бонобо и шимпанзе е също шимпанзе…
В цялата наука има много ключови моменти са единствено продукт на общо съгласие (т.е. вяра) на повечето учени в съответната област. Например за причината човешките предци да тръгнат на два крака има поне 12 теории, като нито по нито една няма преобладаващо съгласие между учените – справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Bipedalism#Humans
Пишете, цитирам “…креационистите с вяра вместо мозък…” (аз не съм от тях, как’Сийке:)); “…шумни, нагли, самодоволни и алчни креационисти…”; “…религиозни идиоти…” – странна е тази агресивност у човек с големи претенции като вас… От тях ми намирисва на елитарно мислене от ваша страна. Едно от основните правила на смисления (научен и не само) дебат е, че всеки има право на мнение, дори да не си съгласен с него.
Нещата не са само черно-бели, както се опитвате да ни убедите (и какъвто е преобладаващия начин на мислене в съвременния свят).
Още нещо – има голяма разлика между религия и истинска вяра. Първото може да доведе до фанатизъм, второто – никога. Първото често противоречи на науката, второто е в хармония с нея. Първото е инструмент за контрол на масите, второто е основата на истинската духовност.
Както има релиозен фанатизъм, така има и научен фанатизъм, един от най-яростните представители на който е Доукинс.
Със сигурност не съществува белобрад старец, който бди над нас в небесата, но учените не са обяснили убедително основни неща за живота на Земята: как се е получило така, че Земята се намира на точното разстояние от Слънцето, има точното количество вода, точния състав на газовете в атмосферата, за да съществува и процъфтява живот на нея? Доказано е, че ако тези показатели имаха стойности съвсем малко по-различни от днешните, живота няма да е възможен. Как са се “напаснали” толкова финно всички механизми, които осигуряват и поддържат този живот – въглеродния, водния и азотния цикли; морските течения, магнитното поле и всичко останало? Едно от възможните обяснения е т.нар “антропен принцип” (http://en.wikipedia.org/wiki/Anthropic_principle), но и той не е безспорен.
Има ли отговор на тези въпроси в книгите на Доукинс?
За накрая един личен въпрос, г-н Блажев: защо приемате болезнено и лично всичко (забелязах го в много от вашите статии), свързано с религията и науката? Извинявам се, ако този въпрос ви обиди.
Благодаря ви за чудесния и пространен коментар, радвам се, когато някой има аргументирана критика по коя да е теза, дори и аз лично да съм съгласен с нея. Ще прегледам посочените линкове и ще помисля върху тях, съпоставяйки ги с информацията, която вече съм срещал в тази и други книги, възможно е да преоценя някои свои позиции, както си е нормално за рационалното мислене в сблъсък с нещо противоречащо на заеманото досега мнение.
Отношението ми към религията е крайно и няма да се промени, а за разликите между религия и вяра може силно да се поспори – без организираните религии, донесли толкова злощастия на човечеството, каква вяра щяхме да имаме – в бога слънце навярно, както и в още милион богове пътем и пак един шантав свят. Но наистина не ми се навлиза в тази тема – науката си има куп недостатъци, но има механизмите да ги преодолява, да се самокоригира и да се развива – тя е единственият познат нам инструмент за опознаване на Вселена, което е според мен единственото смислено нещо, с което може да се занимава човешкия род вън от чисто физическите си нужди и оцеляването си като биологичен вид.
И точно във възможността за този “спор” с вас в момента се крие моето пристрастие към секуларния свят – защото без промяната от последните векове в тази посока щеше да бъде невъзможен, а още щяха да пламват клади за хора с различно от общоприетото мнение. Както знаете, блогъри са арестувани и съдени в мюсюлманските държави и през XXI век при изразяване на мнение, което не съвпада с исляма. Християнството също векове наред е показвало подобна нетърпимост, все пак произхода и на двете религии е общ и доста приличен. Така че това е, което харесвам на свободния от религия свят – дава свобода на различното мнение, без значение по коя тема.
Благодаря, че обръщате толкова внимание на книжния ми блог, надявам се все пак да откриете книги по свой вкус или да ми препоръчате на мен такива, винаги се интересувам от различна гледна точка, затова и прочетох “Еволюцията на Бог”, за която знаех, че не съвпада с визията на наглия и толкова предизвикателно интересен в крайността си Докинс, когото вие не харесвате.
В една теоретично безкрайна вселена, всяко явление, независимо колко е невероятно, има 1:1 шанс да се случи, включително и “Земята”. А дори и да не е безкрайна, пак е възможно, просто заради самата й големина. Нищо невероятно няма в това животът да се зароди там, където условията позволяват и да се пригоди към тях. Със сигурност в Земята няма нищо фино и не е най-добрият вариант що се отнася до тези условия. Много места от нашата планета биха ни убили, ако нямахме способността да им противодействаме – урагани, вулкани, земетресения, суши, наводнения, и въобще катаклизми от всякакъв вид са довели почти всички видове, които някога са съществували до измиране. Ние сме били също толкова застрашени, колкото и братовчедите ни – като например Неандерталците – които не са имали нашия късмет да оцелеят. http://en.wikipedia.org/wiki/Population_bottleneck#Humans
Да се твърди, че животът е продукт на някакъв виш интелект, означава, че трябва да се отговори на върпоса откъде идва този интелект? Ако се твърди, че е Бог, тогава защо би създал вселена, която е почти изцяло смъртоносна за живота, освен на една малка и незначителна скала в края на една средно-голяма галактика? Много въпроси, на които няма отговор.
Благодаря ви за този отговор.
Има книги, които съм си харесал, но са твърде скъпи за моите доходи в момента.
Аз фактически вече ви препоръчах една книга – “Господари на климата”. Също и някои малко популярни, но гениални книги – “Етногенезисът и биосферата на Земята” от Лев Гумильов (за етногенезиса); “Сънуващите кристали” и “Повече от човешки” на Теодор Стърджън (по темата “човек е много повече от тялото”); “Оглед на място” и “Конгрес по футурология” на Станислав Лем; “„Светът се нарича дъбрава“ на Урсула Ле Гуин; „Граматика на фантазията“ на Джани Родари; “Малчуганът” на братя Стругацки…
Всички без “Господари…” ги има в chitanka. Използвам случая да благодаря на всички, които правят и помагат на chitanka. Без този сайт аз лично щях да бъда изключително ограничен при избора си на книги.
Благодаря, ще ги разгледам, Читанката е наистина едно безценно място.
Христооо… за това вече ви писах веднъж, но тук пак не мога да се сдържа. Дори в рецензия, в която споменавате коректността на превода, не сте си направили труда да напишете името на преводача. Ами това е толкова несериозно. Изобщо няма значение твърди или меки са кориците, а годината на публикуване е от слабо, да не кажа никакво значение в сравнение с това КОЙ е изнесъл цялата книга на гърба си (или не е). Няма читав преводач, няма читава книга. И некадърно издателство може да пусне добър превод и пак ще има книга и четене, но с лош или никакъв – няма. Пак ще кажа: то е като да пускате афиш за театрално представление и да пишете – драматургът е Шекспир, а Хамлет е един коректен актьор. КОЙ? (Направо ми идва да добавя и “Оставка!”
Привет, безспорно права си, но в предния вид на сайта просто нямах подобни опции. Виж, че от смяната преди куп месеци въвеждам и това, но просто нямам време да мина всички ревюта и да издиря всички пропуснати преводачи, страници, оригинални имена и прочие, които сега слагам дежурно.
Моля те, говори и на “ти”, не съм заслужил на “вие” от човек като теб, от когото се възхищавам. Разбира се, аз мога да мина на “вие”, това вече би било нормално.
Hold your horses, хахах, по въпроса за възхитата – аз ти се възхищавам на супер ентусиазма и на любовта към книгите. Ама, пусто, имам тик вече от това преводачите за нищо да не ги броят… до степен, че голяма част от най-адекватните и хубави професионалисти сами са почнали за нищо да се броят… Периодично ми избива чивията и пиша КОЙВИГОПРЕВЕДЕТВА? на кого ли не… Та тази вечер ти падна свидна жертва. Сериозно, ако ги подхванеш полекичка, можеш на всички да ги нанесеш. В сайта на Български книжици много удобно и моментално се открива кой е преводачът, оттам можеш да ги вземеш за секунди (за мен те са единствените, които правят нещата както трябва. Хайде бъди единствен с тях!!
Да, и аз се възползвувам регулярно от тях, страхотни са, една от малкото книжарници с истински дух/
Уважавам много преводачите, с години в тоя бранш осъзнах колко адски важни и колко страховито пренебрегвани са. В текста ми за “Преведе от…” май си написах всичко, което ми е на душичката, де
И ние те обичаме
Конкретно за гърмящите змии съм гледал предаване, където се разглеждаше точно този въпрос- защо всяко следващо поколение има все по-малко пръстени на опашката и защо при опасност, може би само конкретно човешка, не издават този характерен за тях звук. Мнението беше, че издавайки звука си те лесно биват намерени от хората, които ги търсят, а колкото по-малко пръстени имат- толкова по-слаб е звука, който издават. Не знам до каква степен е коректно това, ще прочета и линка, който е пуснат по-горе за градските легенди.