В градската джунгла добрите не оцеляват

    Смъртните грехове трябва да бъдат признавани и изкупвани. Ето, сега ще направя това –  не бях чел нищо от Реймънд Чандлър преди тази книга… ще изчакам да стихнат оглушителните дюдюкания няколко минути и ще продължа Дам, наистина беглият ми досег с криминалната литература никога не ме е палел толкова, че да посегна към повечето знакови автори, които са като въздуха и водата за много читатели. Взех си отдавна “Неприятностите са моят бизнес”, прочетох я, позабавлявах се, дори позабравих да пиша за нея – и все пак се чувствам длъжен да не оставям настрана книгата и нейния ръбат главен герой – небезизвестния Филип Марлоу.

   Разбирам защо този детектив е култова фигура почти без конкуренция и колко много автори, волю или не, пришиват сходни черти на своите герои, за да ги правят хем разпознаваеми за читателите, хем за да имат нужните характеристики за ролята си (примерно и Хари Дрезден на Джим Бъчър, и Корморан Страйк на Джоан Роулинг изглеждат като преки “наследници” на Марлоу). Допадна ми абсолютно небрежното отношение на Чандлър към развиването на сюжета на всеки от разказите – без никакво силене, с пестеливи, запомнящи се щрихи той бухва героя насред поредната кална локва, в която всички са омацани до ушите и хич не е ясно до последно кой каква роля има. Детективът си върши работата, пада, става, оцелява, печели винаги, но никога достатъчно – на него му е отказан онзи бляскав хепи енд, характерен за досадните четива, когато всичко е прекрасно, лошите са наказани, съвестта е чиста и животът продължава безметежно. Победите на Марлоу са винаги половинчати, но така е и в реалността – добрите страдат и умират, лошите също, понякога биват наказвани, понякога се измъкват, макар и ранени, няма правило и точно такива истории бих чел. Разбира се, че очаквам Марлоу винаги да се справи, дори и в безнадеждна ситуация – но как и защо, ето в тия детайли е дяволското очарование на разказите.

    Все пак не мога да кажа, че съм “зарибен” по Реймънд Чандлър, сборникът ми допадна, бих чел още неща, но не е от типа четива, които мигновено ще издиря и ще струпам на купчина, както правя в момента примерно с Уилям Уортън. Да, примерът не е съвсем удачен, знам, няма място за съпоставка. И все пак – “Неприятностите са моят бизнес” бе една добра среща, макар че форматът на книгата и дребният шрифт определено не улесняват четенето. В тази връзка си спомних една стара книга на Вили Брайнхолст, в която описва как си купува летни четива. Влиза той в книжарницата, въоръжен със списък сериозни заглавия, които за кратко време систематично отхвърли, намирайки кусури на всяка, без да му мигне окото. Но когато стигна до леката част с кримките, стана безкритичен и изкупи всичко, независимо от състоянието и цената му

   В никой случай обаче не искам да подценявам таланта на Реймънд Чандлър, който определено не е само в колоритните метафори. В тези крими-разкази има много добре обрисувани характери, патологични отклонения и откровен цинизъм – авторът описва свят, в който доброто и честно отношение към околните не се котира добре и просто не съществува като вариант за оцеляване в градската джунгла. Но важното е, че го има Филип Марлоу – той не е ангел, не е и дявол. Той е човек с много работа, която трябва да бъде свършена.