Произведенията на Айн Ранд определено ме въведоха в едно различно измерение на светоусещане и отношение към живота. Най-силно влияние ми оказаха, разбира се, романите й “Атлас изправи рамене” “Изворът” и “Ние, живите”, както и есетата от сборника “Капитализмът: непознатия идеал”.

    “За новия интелектуалец” е синтез на тезите й от горните произведения. Основната посока е дефинирането на досегашната човешка история като следствие от щенията на две фигури – Атила и Шамана, в чиито образи тя припознава военни/политически и религиозни лидери, които са налагали своята воля над обикновените хора или чрез сила, или чрез заблуди. А обединението между двете неща според нея е най-опасното нещо.

    В противовес Ранд извежда своите герои, за които вече съм писал немалко думи – те са силни, горди, самостойни, нежелаещи нищо даром, нито нечия помощ. За да онагледи тезата си, Ранд е извадила дълги откъси от романите си, които според нея са есенцията на философската й доктрина – обективизма.

    Книгата не ме впечатли, честно казано, тъй като не научих нищо ново от нея, все пак вече съм чел романите й и съм наясно с мотивацията и действията на героите й. Свеждането на историята до зловредното влияние на две фигури, та макар и с такива мащаби, според мен е силно опростяващо и недостатъчно като обяснение.

    Все пак смятам, че ако не ви се четат романите (а аз силно ги препоръчвам), тази книга бързо ще ви светне за какво точно се бори Ранд.

Сподели:

Facebook Twitter Email




0 коментара »