Тъжно е, че трябваше да се появи мащабен филм,
за да излезе “Облакът атлас” на български.
Хубаво е, че се появи мащабен филм,
за да видим един шедьовър преведен.
Симетрия, вписана чудесно сама в себе си, истории, започващи в едно време и завършващи в друго, прераждането като природна даденост – от тези съставки Дейвид Мичъл изгражда зашеметяващо красив, мащабен и пленяващ роман, на какъвто като структура и идея не бях чел попадал досега в живота си. Признавам, ако не бях чел точно преди него шедьовъра “Жестокото присъствие на времето”, щях да съм буквално отнесен и разбит от Облака, но играта с времето в романа на Дженифър Игън най-малкото ме подготви за преживяването, което създава Мичъл. Разбира се, двете книги са коренно различни, просто се заиграват със сходни неща и, използвайки срещуполюсни сюжети, достигат до сходни изводи за тъканта на времето и пространството, за същността на човешкото. А и в двата случая то е тленно, но безсмъртно в духовен план.
”Облакът атлас” е пирамида, която се издига към безкрайността. Докато я четях, се сетих за теорията, според която Хеопсовата пирамида е имала облицовка от бял мрамор. Построена чрез спазване на строги математически пропорции, слънчевата светлина се отразявала в пясъка и страните на пирамидата и образувала лъч поляризирана светлина над пирамидата, ясно видим с просто око. Така, без никаква мистика, жреците успявали да “докажат” връзката си с боговете, нещо, което никой днешен религиозник не успява да направи по обясними причини. Така и Мичел подема своя разказ в миналото, издига го малко по малко, извисявайки към едно некрасиво бъдно, увенчава нейде в средата със страховито постапокалиптично бъдеще и после започва плавно снижаване обратно, увенчавайки историите си с достоен край една по една. А в поляризираната светлина над неговата пирамида се оглеждат същностите на неговите герои, прилични и различни, привидно изправени пред повелите на времето си, но всъщност впримчени в повтаряеми модели на вечните човешки грижи. Във всяка история решението е различно… но до какво може да доведе?
Сред страниците времената се менят, хората не:
През XIX век един кораб се носи из Тихия океан,
а американски адвокат трябва да се оправи не само с грубите порядки на морския живот,
а и с един тъмнокож беглец, промъкнал се в живота му.
Единственият, комуто може да се опре,
е лекар, прогонен от цивилизацията
и готвещ триумфално отмъщение с протези от зъби на канибалски жертви.
През 30-те години на XX век млад и чувствителен композитор
става сътрудник на капризен и избухлив творец,
попада в примката на любовна история
с тираничната му жена и егоцентрична дъщеря.
Цялата красива драма е пречупена през писмата му до негов приятел.
Петдесетина години след това пробивна журналистка
се забърква в мащабна измама,
свързана със скрити рискове около нова ядрена електроцентрала,
а огромните пари, намесени в цялата история,
правят човешките животи не особено ценни.
Екшън, кръв и много, много алчност, от тази история
би излязла самостоятелна книга.
В наши дни отчаян от мизерията издател
най-сетне открива книгата, която ще го спаси,
но нейният успех преминава през убийството
на влиятелен критик от вбесения автор.
Придобитото богатство обаче няма да помогне на издателя,
а ще го запрати директно в старчески дом,
неразличим от лудницата в “Полет над кукувиче гнездо”.
А от този затвор спасението е трудно.
Напред в близкото бъдеще сервитьорка-клонинг,
част от подчинена каста подчовеци,
става част от мащабен заговор срещу корпоративната власт,
оплела планетата в кошмарна оруелова действителност.
Сонми ще се окаже по-човек от хората.
А през XXIV век цивилизацията е в руини
и племена се избиват по малкото острови, оцелели от апокалипсиса.
Останките от някогашните постижения помагат на въображението да лети,
но жестоката действителност обрича героите
на постоянна кървава борба за оцеляване.
Но там някъде е завръзката на всичко остано…
Всяка от тези истории, колкото и да са различни, е пряко свързана с останалите. Всеки сам трябва да открие връзките между героите и изборите, пред които са изправени. Разделени на две, с изключение на последната, те са двете страни на монетата, която може да падне само на едната, но тогава няма как да бъде описана изцяло. Преводът на Магдалена Куцарова-Леви е изключителен и мога само да се възхищавам от умението й да предаде толкова различни епохи през силата на авторовите думи, и все пак си имайте едно наум за централната глава в романа – тази в далечното бъдеще, която е предадена изключително ефектно чрез диалектни форми, но е кошмарна за четене.
Препоръчвам силно тази книга, в последно време имам щастието да попадам на една след друга великолепни творби, които си заслужават всеки лев, а тази е дори и твърде евтина за големината си, навярно заради факта, че е спонсорирана. Няма лошо – това е Литература от класа и само мога да се надявам да видим преведени и други книги от този автор на български.
—
По принцип рядко обръщам внимание на филмите по любими книги, но в случая ще направя изключение, защото дори само този трейлър ме впечатли неимоверно, а след като гледам целия филм, ще допълня горния текст:
Съдейки по филма (признавам, без да съм чел книгата, нещо, което по принцип ми се случва много рядко), мога да кажа следното: с много малко изключения (Джойс, Вирджиния Улф, Бекет, който дори прописва на френски, за да може да се спаси от английския език, Селинджър, Пол Остър), почти няма англосаксонски автор, или автор, пишещ на английски език, който да е успял да се откъсне от ограниченията на светогледа си (и погледа НАД другите), на езика си, на англосаксонщината си, и да е проникнал дори и с един милиметър под повърхността на нещата (въпреки опита за идея, мащаб и концептуалност).
Според мен не е уместно този факт да бъде възхваляван.
А автори и книги/филми като този/тази са, както би се изразил един англичанин, “flavour of the day”
Утре ще бъдат забравени.
Поздрав за Пол Остър:
http://kal.zavinagi.org/?p=145
Не разбирам – какво искаш да кажеш? Точно в този филм не усетих “англосаксонщина”…
Още по-хубаво е, че филмът е шедьовър сам по себе си.
Ако правим ново издание на алманаха „ФантАstika 2012“, ще включим цял блок, посветен на „Облачния атлас“ (да ги … в преводачите, да ги :/; подозирам, че романът е преведен нарочно така, за да съвпада с филма – чийто официален превод беше умопомрачителен – ама по лошия начин
… подозирам 2, че Сашо Кръстев не е харесал еднаквостта на езика в далечното бъдеще, защото е чел субтитрите; самият език е ПРЕВЪЗХОДНО променен, ако слушаш репликите – аз половината не можах да ги капична в първия момент…).
Филм не ме е карал да се чувствам толкова… ъъъ… красиво от поне 3-4 години.
(А запознатите твърдят, че като идеи романът и филмът се припокриват чудесно.)
И малко критика, че пак ще ни обвинят, дето само хвалим
:
Бъдещето в частта със Сонми е типичният образец на слаба прогностика – или какво се получава, когато извънжанров (mainstream) писател седне да пише научна фантастика. Не, нямаме НИКАКВИ доказателства, че въобще е възможно да се стигне до толкова едностранчиво корпоративно всевластие. Ключът е в думата „едностранчиво“: антиутопиите взимат някакви плашещи тенденции на сегашния миг и ги довеждат до крайност. Напълно пренебрегвайки успоредните радващи тенденции. А както казва Григор Гачев – ако погледнем цялостното развитие на света до момента, радващото сякаш преобладава над плашещото. Да започнем от факта, че още ни има.
И от допускането, че мисленето ни все пак се е развило…
Антиутопия се създава лесно – но я опитайте да екстраполирате и плашещото, и радващото, и всичко останало, което се случва наоколо ни…
За останалата критика на антиутопичното творчество давам думата на Иван Ефремов:
http://choveshkata.net/forum/viewtopic.php?p=7085#p7085
Но като емоция и внушение за нашия си, съвременния свят, историята на Сонми беше безкрайно красива… (И – в оная „кланица“ – стряскаща.)
Кал, аз точно за субтитрите на БГ имах предвид – звученето беше чудно, но осакатено като превод
Официалният превод на “Атласа”, който гледах аз, беше… ъх.
Сега редактираме с приятели българските субтитри от Замунда. Като са готови, ще ги качим във форума на Човешката – надявам се да стигнат и до subs.bg.
Новите субтитри за „Атлас на облаците“ са готови:
http://choveshkata.net/blog/?p=3319
Има ли много общоно с филма
Не съм го гледал, но по отзивите филмът се обляга силно на книгата.
Има ли много общо с филма
Филмът а вероятно и книгата, показват развитието на капитализма, и същността на капитализма и егото. Защо се вдъхновявате за прераждане?? Нима не сте чели Робърт Монро, Майкъл Нютън.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Тази книга вероятно е писана срещу хората почитатели на Айн Ранд.
Книгата не съм чел, но филма ми допадна изключително много. От приятели, които са я чели знам, че филма е изключително много заимстван от книгата. Препоръчаха ми да я прочета, но уви все не остава време, а имам още толкова много да прочета.
“- В този свят има ЕСТЕСТВЕН РЕД и тези, които се опитват да го променят не свършват добре”!!! – Малък цитат от филма, но за мен това е основната мисъл, която се налива през цялото време!
……..
На фона на днешната пандемия е малко странно …..
…..
А пък темата за канибализма, като начин за прехрана става все по-актуална!!!!