Тъжно е, че трябваше да се появи мащабен филм,
за да излезе “Облакът атлас” на български.

   Хубаво е, че се появи мащабен филм,
за да видим един шедьовър преведен.

    Симетрия, вписана чудесно сама в себе си, истории, започващи в едно време и завършващи в друго, прераждането като природна даденост – от тези съставки Дейвид Мичъл изгражда зашеметяващо красив, мащабен и пленяващ роман, на какъвто като структура и идея не бях чел попадал досега в живота си. Признавам, ако не бях чел точно преди него шедьовъра “Жестокото присъствие на времето”, щях да съм буквално отнесен и разбит от Облака, но играта с времето в романа на Дженифър Игън най-малкото ме подготви за преживяването, което създава Мичъл. Разбира се, двете книги са коренно различни, просто се заиграват със сходни неща и, използвайки срещуполюсни сюжети, достигат до сходни изводи за тъканта на времето и пространството, за същността на човешкото. А и в двата случая то е тленно, но безсмъртно в духовен план.

   ”Облакът атлас” е пирамида, която се издига към безкрайността. Докато я четях, се сетих за теорията, според която Хеопсовата пирамида е имала облицовка от бял мрамор. Построена чрез спазване на строги математически пропорции, слънчевата светлина се отразявала в пясъка и страните на пирамидата и образувала лъч поляризирана светлина над пирамидата, ясно видим с просто око. Така, без никаква мистика, жреците успявали да “докажат” връзката си с боговете, нещо, което никой днешен религиозник не успява да направи по обясними причини. Така и Мичел подема своя разказ в миналото, издига го малко по малко, извисявайки към едно некрасиво бъдно, увенчава нейде в средата със страховито постапокалиптично бъдеще и после започва плавно снижаване обратно, увенчавайки историите си с достоен край една по една. А в поляризираната светлина над неговата пирамида се оглеждат същностите на неговите герои, прилични и различни,  привидно изправени пред повелите на времето си, но всъщност  впримчени в повтаряеми модели на вечните човешки грижи. Във всяка история решението е различно… но до какво може да доведе?

  Сред страниците времената се менят, хората не:

През XIX век един кораб се носи из Тихия океан,
а американски адвокат трябва да се оправи не само с грубите порядки на морския живот,
а и с един тъмнокож беглец, промъкнал се в живота му.
Единственият, комуто може да се опре,
е лекар, прогонен от цивилизацията
и готвещ триумфално отмъщение с протези от зъби на канибалски жертви.

   През 30-те години на XX  век млад и чувствителен композитор
става сътрудник на капризен и избухлив творец,
попада в примката на любовна история
с тираничната му жена и егоцентрична дъщеря.
Цялата красива драма е  пречупена през писмата му до негов приятел.

 Петдесетина години след това пробивна журналистка
се забърква в мащабна измама,
свързана със скрити рискове около нова ядрена електроцентрала,
а огромните пари, намесени в цялата история,
правят човешките животи не особено ценни.
Екшън, кръв и много, много алчност, от тази история
би излязла самостоятелна книга.

  В наши дни отчаян от мизерията издател
най-сетне открива книгата, която ще го спаси,
но нейният успех преминава през убийството
на влиятелен критик от вбесения автор.
Придобитото богатство обаче няма да помогне на издателя,
а ще го запрати директно в старчески дом,
неразличим от лудницата в “Полет над кукувиче гнездо”.
А от този затвор спасението е трудно.

Напред в близкото бъдеще сервитьорка-клонинг,
част от подчинена каста подчовеци,
става част от мащабен заговор срещу корпоративната власт,
оплела планетата в кошмарна оруелова действителност.
Сонми ще се окаже по-човек от хората.

    А през XXIV век цивилизацията е в руини
и племена се избиват по малкото острови, оцелели от апокалипсиса.
Останките от някогашните постижения помагат на въображението да лети,
но жестоката действителност обрича героите
на постоянна кървава борба за оцеляване.
Но там някъде е завръзката на всичко остано…

    Всяка от тези истории, колкото и да са различни, е пряко свързана с останалите. Всеки сам трябва да открие връзките между героите и изборите, пред които са изправени. Разделени на две, с изключение на последната, те са двете страни на монетата, която може да падне само на едната, но тогава няма как да бъде описана изцяло. Преводът на Магдалена Куцарова-Леви  е изключителен и мога само да се възхищавам от умението й да предаде толкова различни епохи през силата на авторовите думи, и все пак си имайте едно наум за централната глава в романа – тази в далечното бъдеще, която е предадена изключително ефектно чрез диалектни форми, но е кошмарна за четене.

    Препоръчвам силно тази книга, в последно време имам щастието да попадам на една след друга великолепни творби, които си заслужават всеки лев, а тази е дори и твърде евтина за големината си, навярно заради факта, че е спонсорирана. Няма лошо – това е Литература от класа и само мога да се надявам да видим преведени и други книги от този автор на български.

—

  По принцип рядко обръщам внимание на филмите по любими книги, но в случая ще направя изключение, защото дори само този трейлър ме впечатли неимоверно, а след като гледам целия филм, ще допълня горния текст:

Сподели:

Facebook Twitter Email




14 comments »