Ozone.bg

Ozone.bg

    Тези дни политиката малко циркаджее, затова и ми се струва уместно да пиша точно за една подобна книга, в която по крайно забавен начин са разгледани много сериозни теми, включая диктаторство, сваляне от власт – насилствено и гръмотевично, възкачване на власт – чрез избори или не съвсем, журналистически воаяжи и злополучия и в крайна сметка колко далеч може да падне крушата от дървото.  “Подполковника и пролетта” търпеливо изчака за излизането си до идването на пролетта у нас, но главният герой, Подполковник Мукаддам, хич не обича този сезон и ми се струва, че непролетеенето навън ще да има нещо общо с излизането на тази книга. Ще питам автора Нил Колефф – и думица няма да чуете от мен какво ми е отговорил обаче.

   И тази книга, както “Шестият пръст” на Деляна Манева, дойде по мистериозен път при мен – от едни добри познати, чели доста повече от мен, получих ръкопис с препоръка да не се помайвам, а направо да го издавам, толкова добър бил. Викам си, бре, бре, това го чувам често, редно е поне понякога да е вярно – и беше вярно, случват се такива чудесии. И макар че началото ми напомни на аудиосериала “P.S. Някой трябва да плати” на Богдан Русев, който излезе и на хартия преди няколко месеца, а към средата се сетих за прелюбимия ми сериал “Arrested Development” и едни причудливи обрати в него, то в края вече знаех, че държа в ръцете си неподражаемо забавна творба от автор, който знае не само как да си играе с думите, но и как да отрази реалността в такова криво огледало, че хем да я скрие, хем да я покаже в пълния ѝ абсурд.

   За какво иде реч в книгата ли? Ами… почти нищо не бива да ви кажа, защото нещата са навързани като български политици. На първо място – може да си мислите, че главен герой е блаженопочившият на корицата Подполковник (който в един ранен вариант на чудната корица на Фиделия Косева бе доста по-издайнически, но службите (какви служби, кой е споменавал служби изобщо?!) наложиха промяна), но всъщност такъв е журналистът от една малка балканска държава Сухуфи, който има да научи притеснителни неща за своя произход, минало, а най-вече и за настоящето и бъдещето си. Защото изчезналият за десетилетия негов баща го вика на опасния остров Малва, където се укриват всякакви хора, които имат какво да укриват (главно себе си и неприлично много пари), но по недоразумение той се оказва насред гражданската война във Фезия, което пък в крайна сметка има доста общо с това, заради което баща му го е викнал, та не е чак такава грешка, а и там среща сина на един убит диктатор, който обаче май не е хич убит… абе голяма каша се заплита, за която едва ли ще ми повярвате, ако ви разкажа направо. По-важното е, че от първата до последната страница Нил Коледд забавлява, изненадва и прави на пух и прах всякакви тайни и загадки от близкото минало, свързани доста и с милата ни родина.

   Сериозному, прочетете “Подполковника и пролетта”, у нас вече почти не се пише такъв остър, смел хумор, който не се занимава с народни битовизми, а с международните отношения, политиката, властта и прочие битовизми на по-високо ниво. Нил Колефф е свеж нов глас, който си струва да бъде чут, а покрай това има да ви разкаже история, която забавлява, но и замисля. Точно каквато е функцията на добрия хумор, чини ми се.

Сподели:

Facebook Twitter Email