“Призвание Герой!” е отглас от едни други времена, които мислех наистина за приключили – когато книгите-игри си бяха част от голямото забавление на детството, заедно с стратегическите игри, които бяха хем книги, хем приключения с мащабни карти и фигурки. Винаги ще си спомням досега с “Мъртви звезди” на Върджийл Дриймънд (с която сега имам честта да работя – до няколко седмици в неин превод излиза “Слепоглед” на Питър Уотс). Хубаво е, че се появяват такива неща, макар че – трябва да се признае – онова ниво от време оно трудно ще бъде постигнато отново.
Скрити зад прозвищата Ал Торо, Сикамор Брайт, Питър Вейл и Нол Келдън, авторите на тази тройнофренична книга-игра опитват и до голяма степен успяват да върнат някогашната тръпка. Три миниромана – хумористичната идиотийка “Зомбокалипсис”, историческата “Зарево над Кордоба” и фентъзито “Падението на Мрак” зоват за вниманието ви, а чудесната корица – художник Светослав Петров - определено прави нещата преинтересни.
Зомби-сеирът е мола е много забавен, особено с отправна точка книжарницата, а възможността баба ти да е до теб с бастун в ръка просто не е за пропускане. Много смърти има тук обаче – измъкването е малко вероятно, в което бързо се убедих с няколко последователни грешни избора. Историческата и фентъзи историите са си класически приключения, без изненади, но все пак увлекателни и интересни, може би с времето авторите ще се е поочукат и ще отпуснат малко перото, тук не са имали и много място за това.
Като цяло – приятно книжле, добри спомени носи и е хубаво, че се случват такива неща. Лично аз съм скептичен, че днешните млади ще бъдат запалени, но пък и ако само някогашните млади сме на прицел, не е зле
Вижте сайта на книгата. За книгата има още в “Аз чета”, “Книжен Жор” и “E-LECT”.
Имаше в НДК през декември, на една скромна сергийка в непопулярен ъгъл, доста шаренийки. Моето сврачешко око ме задърпа натам. За какво си мислех – плахата надежда, че някой ден на българския пазар мога да видя комикс или манга, ме завлече там. Обясниха ми, че книгите игри се завръщат и ми връчиха брошура, която запокитих някъде. Единственият ми опит с такова начинание, когато бях дете, бе дело на един приятел (с над 100 книги игри), който ми подари една. Зациклих някъде в началото и там си останах. Така и не я дочетох. На момчетата повече им се нравят такива неща. Пък аз имам колекция комикси “Мики Маус” и много искам история само в картинки с малко текст. Така де, достъпно популярно визуално изкуство в книжна форма. Но ако с писателите сме зле, с художниците в този жанр – още повече.
То си е до носталгията
Чел ли си гирите във втората част на сборника? Стават ли или са твърде детски?
Не, още не съм чел новия сборник.
Ще се жертваш ли заради нас да кажеш дали става? =)
Още не съм, сори