Втора порция шедьоври на разказа с неочакван край

   След като първи и трети том на “Шедьоври на разказа с неочакван край” ме впечатлиха силно, бе време да се върна на втория, който някак бях пропуснал, 2017 г. си беше напечена и незнайно как бях изпуснал сборника. А в този има чудесни разкази, които си пасват със студеното предкарантинно време навън.

   Започва се с “Черната котка” от Едгар Алан По, очаквано зловеща творба. Продължава с “Виелица” от Александър Пушкин и любовни неразбории, а руската тема я довършва Михаил Лермонтов с ”Фаталист”, в която един пистолет не гърми навреме, но съдбата си знае работата. “Тайната” на Ги дьо Мопасан не е сред най-интересните му разкази, но пък “Мълчанието на лейди Ан”  от Хектор Хю Мънроу-Саки подобаващо смразява с края си; другият негов, “Лора”, си играе с темата за прераждането, а третият - ”Хрътките на съдбата”, бе много забавен, с подобаващ завършек. С два разказа се отчита Кейт Шопен – “Целувката” е за дамската пресметливост, а “Почтена жена” е за тайните на женското сърце.

  Също два разказа има на Едит Уортън: “Нощ във Венеция”, феерична творба за измамната карнавална природа на града на гондолите, и “Римска треска” е посветен на разкриването на стари тайни. Вездесъщият О. Хенри е представен с четири колкото предсказуеми, толкова и красиви разкази – разбирате ли, хем бързо се досещаш как ще завършат, хем искаш това да се случи точно така: “Последният лист”, “Кактусът”, “Реабилитация” (за мен най-добрият разказ в сборника!) и “Сърца и ръце”.  Амброуз Биърс има два: “Присмехулникът”, посветен на Гражданската война, и “Една лятна нощ”, приятно разнообразие по темата с погребания жив човек.

  Много смях носи “Сделка с щрауси” на Хърбърт Уелс, определено много различна творба от тези, които свързваме с името му. Следва и Вирджиния Улф с предсказуемо трагичен разказ: “Завещанието”. Рабиндранат Тагор с “Повереното богатство” пресъздава жестоко народно вярване от Индия, а Стюарт Едуард Уайт представя каубойска история от другия край на света в “Човекът с двата пищова”.

   ”Лотарията” на Шърли Джаксън трябва да бъде отличен, брутален разказ с наистина, поне за мен, неочакван край, а след него като мехлем идва кротката и мила “Среща с любовта” на Суламит Иш-Кишор. “Човекът, който не попита защо” на С. С. Форестър обследва възможността да се предвиди бъдещето, а “Безмилостен” от Уилям де Мил е иронична закачка с поговорката за “който копае гроб другиму…”. “Бдение” от Норман Спинрад е оригинална заигравка с възможността за безсмъртие, а “Обаждане от отвъдното” на Уилям Нолън допълва с темата за отвъдния живот с окултна окраска.

  За десерт големият Роджър Зелазни тормози един моряк в “И избягах само аз, за да разкажа”, а финалът е за Ричард Матисън с дяволско изкушение в “Копче, копче”.

  Сами виждате какви имена е събрал втори том на “Шедьоври на разказа с неочакван край”, още една изключителна и чудесно подредена селекция на колегите от “Пергамент прес”, така се прави – с ум и познаване на материята.