“Слепоглед” ми отвъртя главата – физически в преносния смисъл, на мисловно ниво – в прекия. Хардкор фантастика, която по своята същност е нехудожествена книга, обследваща сложни и още нерешени проблеми от психологията, когнитивистиката, биологията, генетиката, космологията, статистиката и още какви ли не науки. А в художествения си замисъл книгата се родее както с огромната “Рама” на Кларк (а и неговите “Одисеи”), така и с “Битие” на Брин, “Градът и градът” на Миевил и други. Творението на Питър Уотс не може, просто не може да се прочете на един дъх, а без пространните бележки към великолепния превод на Елена Павлова и разбирането би останало на половинчато ниво. Самата Елена в рубриката “През очите на…” в блога на “Изток-Запад” описва книгата с думите: “Питър Уотс е забол човешкото съзнание, нашия алтер, все едно закарфичена за стиропорена подложка муха.” Няма по-добро сравнение – сред тези страници човечеството е дисекцирано внимателно и критично – и резултатът очаквано е по-скоро негативен.
Близкото бъдеще, от което лъха всичко друго, но не и радост и смях. Изчанчило се на n-та степен човечество, при което сексът – или поне класическият му физически вариант – е приеман за странен анахронизъм. Биологията и невронауките са постигнали триумфални успехи в прекрояването на човешките тела и мозъци, като едновременно с това понятието за “човешко” се е разтеглило до безкрайност – и неизбежно се е поразмило. Добавете всеобща ноосфера, бъдещето на Интернет; възможност за бягство в илюзорен виртуален Рай (като че ли има друг, де)… и генетично възкресение на изчезналата още в праисторически времена вампирска линия на човешкия род. Тази чудновата за книга с подобни претенции идея обаче е обоснована великолепно: възникването на вампирски братовчеди на сапиенсите е научно обяснено, ужасът им от кръстове – още повече – направо гениално решение на ниво мозък и съзнание, а нуждата от възкресяване на хищниците, застрашавали нашия вид в праисторческите времена, е свързана пряко с космическите пътешествия. Налудничаво, безумно – но защитено по чудесен начин в купищата страници с бележки и връзки към реални научни изследвания.
Извънземните най-сетне идват. 65 000 чужди тела се впиват оркестрирано в земната атмосфера, заснемайки човечеството, хванато в крачка… и изгарят. Объркването е всеобщо – не е ясно какво е станало, защо е станало, какво следва…
Скоро от дълбините на космоса долита тих шепот, който обаче не е предназначен за нас, а за някой друг – там, сред нищото. За преследяването му е изпратен корабът “Тезей” с екипаж от усъвършенствани човеци – разказвачът-синтезист с половин мозък и липса на реални емпатични способности (около него се завърта и неизбежната лична любовна драма от странен порядък); биолог, пожертвал осезанията си в името на разширяване на сетивата си; жена с няколко отделни личности, живеещи безпроблемно в нарязания й нарочно мозък (и около която Уотс развива шантава теория за раздвоението на личността, от която зяпнах); и охраната им в лицето на военен съветник, която жадува мир повече от всичко. Начело на този странен екипаж (и техните съсухрени в съня си заместници) – вампир, който по линия на праисторическите си генетични заложби е по-умен от всички тях, взети заедно, а мощната му хищническа природа въздейства на древните инстинкти, заложени в мозъците на подчинените му под лъскавата им модерна цивилизационна дрешка. Или казано по-просто – през цялото време човеците се страхуват до смърт от своя лидер и сияещите му от смъртоносна и силно нечовешка интелигентност очи. И има защо…
Мисията на този абсурден екипаж ще ги отведе далеч, край огромна и почти невидима поради сложни причини звезда, където непонятен извънземен артефакт е в строеж. Нещо в него е готово да говори с хората и дори нарича себе си с енигматичното име “Роршах”. Човешко-вампирският екипаж впряга фантастичните си способности в сложна и напрегната борба за знание – те са тези, които трябва да обследват чуждия разум, да го разберат… и най-вече да защитят човечеството, ако се наложи. Сред дебрите на строящия се артефакт ги чакат най-ужасните им страхове, сбрани на едно – а мъчението става начин на живот. Буквално.
“Слепоглед” обаче не е типичната екшън фантастика за първия контакт с чужда цивилизация – това е много повече книга-изследване за същността на човека и човешкото. В нея са развити някои от най-напредничавите теории, подплатени с реални и много сложни експерименти за влияние върху човешкото съзнание, за механизмите на пораждането на ума и изобщо съзнателния Аз. Наскоро работих малко по книга на Оливър Сакс (“Окото на съзнанието”), на който се обляга и самият Уотс, споменават се еволюциониста Ричард Докинс, Стивън Пинкър и още много и много учени, които работят в областта на когнитивната психология. “Слепоглед” може да се гледа и като чиста проба научна книга, завоалирана под далеч по-атрактивното и завладяващо действие, в което фантастиката и хоръра си дават примамлива среща.
Четох книгата бавно и обстойно, връщах се назад и пак четях цели страници, и все пак някои неща ми останаха неясни, няма и как да бъде другояче – всичко, свързано на такава дълбина със съзнанието и механизмите му, е труднодостъпно, но точно в това е неговият чар. Това е книга, която според мен е маркер за цял жанр, какъвто не бях срещал досега – на мощна симбиоза между наука с единия крак в настоящето, с другия – в бъдното, и за художествени похвати, които целят читатели, за които знанието е нещо безкрайно важно, а удоволствието е неделимо от научаването на нови, вълнуващи неща. Симбиоза, която има бъдеще.
—-
Доколкото знам, Питър Уотс е предал вече ръкописа на Echopraxia – роман за събитията, които се случват на Земята по време на нелеките приключения на “Тезей” около “Роршах”. Изпитвам силно желание да я чета в оригинал в момента, в който бъде издадена, но съм наясно, че едва ли ще я разбера на английски – наистина без бележките на Елена към “Слепоглед” щях да загубя още часове да се ровя в нета, за да си изяснявам това и онова. Безкрайно уважение към нейния труд, убеден съм, че и вие ще се убедите каква невероятна работа е свършила тя.
Нещо интересно: на страницата http://www.rifters.com/blindsight/BS_main.htm идеите и героите от книгата са не само представени, но и доразвити, а на http://www.rifters.com/real/Blindsight.htm цялата книга е предоставена за свободно четене в различни формати – Уотс е успял да се пребори с издателите си от Tor Books за това нещо и не страда от вероятните “пропуснати ползи”.
Знаете ли какво ще направя следващия четвъртък, когато най-сетне хвана в ръка някое от първите копия? Ще започна романа отначало и ще си го препрочета бавничко, защото още куп неща има в него, които искам да си изясня.
С какво ви харесва тази книга? С натрапването на идеята, че е нормално човешкото тяло да бъде ремонтирано, а не лекувано (“Родителите му така и не го бяха оптимизирали.”; “Обаче тази част от мен бе изрязана заедно с повреденото окабеляване.”)? С внушаването на идеята за тоталния контрол (“… когато камерите на детската площадка показват от три различни ъгъла как малкото ти ангелче…”)? Или с нещо друго, още по-извратено?
Изключително съм благодарен на издателството, че публикува откъс от книгата, от тази статията почти се бях навил да я купя…
Всъщност книгата защитава идеята, че човек е много повече от тялото, в което е, че съзнанието му и чувството му за принадлежност към човешкия род и присъщите му качества остава непроменено дори и на физическо ниво той да е различен. А това за камерите си е напълно логично развитие на това, което се случва и в момента. Книгата е изключителна и вече десетки хора ми благодариха, че съм ги насочил към нея. Но щом вие няма да я четете поради несъгласие с визията на автора за бъдещето – ваша воля.
Не бих имал нищо против, ако тази визия е лично негова, обратното би било страшно.
А това, че са ви благодарили десетки хора, доказва ли нещо? На мен ми е много странно, че в коментарите няма дори и сянка от несъгласие с идеите на автора. Това е направо съмнително единодушие.
Съгласен съм, че човек е нещо повече от тялото, но заради духа и душата си и не е нужно да ни направят киборги, за да разберем това.
Това все пак е роман, макар и със силно научен дух. Харесвам го като такъв, не виждам причина да споря с визията на автора за среща с извънземен разум. А съществуването на душата е все още силно емоционална идея, без доказателства за нея, затова залагам на съзнанието ни за това, което сме. А дали човечеството ще се промени физически – това е неизбежно, ако искаме да се разпространим вън от тази малка планета, на която сме се зародили.
Ако напуснем Земята, ще изпуснем “питомното”, за да подгодим “дивото”. Лично за мен това не е неизбежно, аз не искам да се променям физически (или да бъда променян). Мисля, че всеки човек би трябвало да има право на избор (независимо дали е подготвен да направи истински такъв). Досега обаче не съм срещал тази идея у нито един фантаст. Всички ни натрапват едно неизбежно бъдеще, в което отделния човек е просто винтче в машината. Това не го приемам.
Де да знам, според мен е неизбежно да се разселим, ако не се самоубием пътем, иначе как ще се гъчкаме тук? Иначе вижте в “Зора” на Октавия Бътлър, която не ми хареса особено, но в нея се защитава идеята, че хората в никой случай не бива да се променят физически, иначе ще загубят идентичността си.
Иначе бъдещето наистина май е винтчета в машината, искаме или не, дори и в този момент милиарди хора са точно това – в Китай, например. Тук сме малък народ и имаме идентичност, но там това не е приемано за чак толкова важно.
Благодаря, че ми посочихте тази авторка, досега не знаех за нея.
Пропуснах нещо – Ричард Докинс не работи в областта на когнитивната психология, а в областта на етнологията и еволюционната биология; справка: http://en.wikipedia.org/wiki/Richard_Dawkins
Да, това е вярно, разменил съм местата на двамата учени и мисълта става погрешна. Благодаря.
Здравейте, приятели!
Не мога да поръчам книгата посредством клавиша . А и не виждам как другояче да я поръчам.
Даниел
Привет, прехвърляме в момента книжарницата и актуализираме поетапно линковете. Ето актуалният: https://www.ozone.bg/product/slepogled
Доста добри неща изчетох за тази книга, всяко едно ревю до което се докопах си беше чиста проба хвалебствие. Та, не се бавих много и си я купих веднага. Честно казано първоначално леко се смутих: вампир? Вампир в научна фантастика … ? Е да, ама не, книгата се оказа меко казано гениална, а и вампирът не беше това което очаквах. Питър Уотс е абсолютен гений. Книгата не се чете лесно, както пише горе в ревюто – просто не се чете на един дъх. Толкова много наука, толкова много идеи, направо не е за вярване, че чак сега звездата на Уотс изгрява и в България. Не се сещам за друга книга с която да направя паралел. Просто уникална книга. До колкото разбрах в момента се готви и продължение. Надявам се и него да го видим на български език. Поздрави.
На мен лично, много неща в романа ми дойдоха в повече. Доста тежичка за четене. Но от друг ъгъл погледнато това и е чара, така мисля. Иновативна е.