Невъзможните човеци, невъзможните извънземни

    “Слепоглед” ми отвъртя главата – физически в преносния смисъл, на мисловно ниво – в прекия. Хардкор фантастика, която по своята същност е нехудожествена книга, обследваща сложни и още нерешени проблеми от психологията, когнитивистиката, биологията, генетиката, космологията, статистиката и още какви ли не науки. А в художествения си замисъл книгата се родее както с огромната “Рама” на Кларк (а и неговите “Одисеи”), така и с “Битие” на Брин, “Градът и градът” на Миевил и други. Творението на Питър Уотс не може, просто не може да се прочете на един дъх, а без пространните бележки към великолепния превод на Елена Павлова и разбирането би останало на половинчато ниво. Самата Елена в рубриката “През очите на…” в блога на “Изток-Запад” описва книгата с думите: “Питър Уотс е забол човешкото съзнание, нашия алтер, все едно закарфичена за стиропорена подложка муха.”  Няма по-добро сравнение – сред тези страници човечеството е дисекцирано внимателно и критично – и резултатът очаквано е по-скоро негативен.

    Близкото бъдеще, от което лъха всичко друго, но не и радост и смях. Изчанчило се на n-та степен човечество, при което сексът – или поне класическият му физически вариант – е приеман за странен анахронизъм. Биологията и невронауките са постигнали триумфални успехи в прекрояването на човешките тела и мозъци, като едновременно с това понятието за “човешко” се е разтеглило до безкрайност – и неизбежно се е поразмило. Добавете всеобща ноосфера, бъдещето на Интернет; възможност за бягство в илюзорен виртуален Рай (като че ли има друг, де)… и генетично възкресение на изчезналата още в праисторически времена вампирска линия на човешкия род. Тази чудновата за книга с подобни претенции идея обаче е обоснована великолепно: възникването на вампирски братовчеди на сапиенсите е научно обяснено, ужасът им от кръстове – още повече – направо гениално решение на ниво мозък и съзнание, а нуждата от възкресяване на хищниците, застрашавали нашия вид в праисторческите времена, е свързана пряко с космическите пътешествия. Налудничаво, безумно – но защитено по чудесен начин в купищата страници с бележки и връзки към реални научни изследвания.

    Извънземните най-сетне идват. 65 000 чужди тела се впиват оркестрирано в земната атмосфера, заснемайки човечеството, хванато в крачка… и изгарят. Объркването е всеобщо – не е ясно какво е станало, защо е станало, какво следва…

    Скоро от дълбините на космоса долита тих шепот, който обаче не е предназначен за нас, а за някой друг – там, сред нищото. За преследяването му е изпратен корабът “Тезей” с екипаж от усъвършенствани човеци – разказвачът-синтезист с половин мозък и липса на реални емпатични способности (около него се завърта и неизбежната лична любовна драма от странен порядък); биолог, пожертвал осезанията си в името на разширяване на сетивата си; жена с няколко отделни личности, живеещи безпроблемно в нарязания й нарочно мозък (и около която Уотс развива шантава теория за раздвоението на личността, от която зяпнах); и охраната им в лицето на военен съветник, която жадува мир повече от всичко. Начело на този странен екипаж (и техните съсухрени в съня си заместници) – вампир, който по линия на праисторическите си генетични заложби е по-умен от всички тях, взети заедно, а мощната му хищническа природа въздейства на древните инстинкти, заложени в мозъците на подчинените му под лъскавата им модерна цивилизационна дрешка. Или казано по-просто – през цялото време човеците се страхуват до смърт от своя лидер и сияещите му от смъртоносна и силно нечовешка интелигентност очи. И има защо…

    Мисията на този абсурден екипаж ще ги отведе далеч, край огромна и почти невидима поради сложни причини звезда, където непонятен извънземен артефакт е в строеж. Нещо в него е готово да говори с хората и дори нарича себе си с енигматичното име “Роршах”. Човешко-вампирският екипаж впряга фантастичните си способности в сложна и напрегната борба за знание – те са тези, които трябва да обследват чуждия разум, да го разберат… и най-вече да защитят човечеството, ако се наложи. Сред дебрите на строящия се артефакт ги чакат най-ужасните им страхове, сбрани на едно – а мъчението става начин на живот. Буквално.

    “Слепоглед” обаче не е типичната екшън фантастика за първия контакт с чужда цивилизация – това е много повече книга-изследване за същността на човека и човешкото. В нея са развити някои от най-напредничавите теории, подплатени с реални и много сложни експерименти за влияние върху човешкото съзнание, за механизмите на пораждането на ума и изобщо съзнателния Аз. Наскоро работих малко по книга на Оливър Сакс (“Окото на съзнанието”), на който се обляга и самият Уотс, споменават се еволюциониста Ричард Докинс, Стивън Пинкър и още много и много учени, които работят в областта на когнитивната психология. “Слепоглед” може да се гледа и като чиста проба научна книга, завоалирана под далеч по-атрактивното и завладяващо действие, в което фантастиката и хоръра си дават примамлива среща.

   Четох книгата бавно и обстойно, връщах се назад и пак четях цели страници, и все пак някои неща ми останаха неясни, няма и как да бъде другояче – всичко, свързано на такава дълбина със съзнанието и механизмите му, е труднодостъпно, но точно в това е неговият чар. Това е книга, която според мен е маркер за цял жанр, какъвто не бях срещал досега – на мощна симбиоза между наука с единия крак в настоящето, с другия – в бъдното, и за художествени похвати, които целят читатели, за които знанието е нещо безкрайно важно, а удоволствието е неделимо от научаването на нови, вълнуващи неща. Симбиоза, която има бъдеще.

—-

  Доколкото знам, Питър Уотс е предал вече ръкописа на Echopraxia – роман за събитията, които се случват на Земята по време на нелеките приключения на “Тезей” около “Роршах”. Изпитвам силно желание да я чета в оригинал в момента, в който бъде издадена, но съм наясно, че едва ли ще я разбера на английски – наистина без бележките на Елена към “Слепоглед” щях да загубя още часове да се ровя в нета, за да си изяснявам това и онова. Безкрайно уважение към нейния труд, убеден съм, че и вие ще се убедите каква невероятна работа е свършила тя.

     Нещо интересно: на страницата http://www.rifters.com/blindsight/BS_main.htm идеите и героите от книгата са не само представени, но и доразвити, а на http://www.rifters.com/real/Blindsight.htm цялата книга е предоставена за свободно четене в различни формати – Уотс е успял да се пребори с издателите си от Tor Books за това нещо и не страда от вероятните “пропуснати ползи”.

   Знаете ли какво ще направя следващия четвъртък, когато най-сетне хвана в ръка някое от първите копия? Ще започна романа отначало и ще си го препрочета бавничко, защото още куп неща има в него, които искам да си изясня.

Поръчай с безплатна доставка.