“Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене… Научният начин на мислене е едновременно творчески и дисциплиниран… Науката ни подканя да изложим фактите, дори и те да не отговарят на собствените ни превзети разбирания… Науката изгради цивилизацията, а псевдонауката ще я разруши.”
Това са малки откъси от прекрасната книга “Свят, населен с демони. Науката като свещ в мрака” на известния космолог Карл Сейгън, която лично за мен бе като искрено прозрение.
В малко повече от 500 страници Сейгън аргументирано унищожава всички модни увлечения, които заемат все по-голямо място в живота на хората – астрология, магьосничество, жълти таблоиди с истории за извънземни, подземни или подводни цивилизации, телепатия, хипноза, новоизлюпени религии и какви ли още не. И го прави не с високомерието на учен, а с тревогата на Човек, който вижда как науката, която изгради цивилизацията ни, става все по-елитарна и недостъпна, а масите отново потъват в невежество. Точно както е било в древен Египет или средновековна Европа. Само че сега това се случва в името на печалбата, защото консумативизмът като нова религия се основава именно на затъпяването на хората и превръщането им единствено в работещи и консумиращи индивиди.
Сейгън аргументира с богатство от примери и обяснения защо не трябва да се вярва на историите за НЛО, житни кръгове и други, и особено за “признания” и “спомени” под хипноза. Той пояснява, че често хората, освен тривиално жадните за слава, се мъчат добронамерено да “помогнат” на разпитващия ги и дори създават спомени според неговите въпроси – например, ако той пита дали извънземните са били с голяма глава и малко тяло, доста вероятно е човек наистина да реши, че е било така и да започне сам да си вярва. Сейгън критикува обстойно западното видиотяване по телевизията и таблоидите, които трупат милионни печалби именно заради лековерието на хората, а оставят на заден план доказателства и факти, сочещи към тривиални обяснения.
Освен тази битка, Сейгън води и друга – със затъпяването на САЩ и цивилизацията в частност. Надълго и нашироко той се спира на системата за образование и нейната непригодност, за отлива на кадри от техниката и науката и вливането им в сектора на услугите. Това е сериозна опасност за целия свят. И съдя по себе си и всички около мен, че положението е точно такова – знаем все по-малко за истинските магии, които движат технологиите около нас.
Същевременно ученият не отрича проблемите, които носи науката – замърсяването, ядрената заплаха, отровите и какво ли още не, но според мен основателно посочва, че науката е само инструмент и е в ръцете на хората да решат за какво ще го ползват.
Повтарям, за мен книгата бе истинско прозрение, доколкото самият аз съм имал залитания към някои псевдонауки като астрологията, но сега съм щастлив, че съм намерил почва под краката си. И тя е вярата, че демоните може да обгръщат човечеството, но все пак оръжие срещу тях има. Но дали ще бъде използвано, става все по-неясно.
Човечеството заспива отново в летаргия след последните векове на бясна активност за добро или зло. И не мога да не посоча филма “Идиокрация” като пример какво ни очаква. А е напълно възможно да се стигне до другата опасност – корпоративния тоталитаризъм, когато масите ще бъдат безропотни роби с промити мозъци. Ще бачкат като малки винтчета и ще отдават заработеното обратно на работодателите си срещу порция телевизия и храна.
Той корпоративния тоталитаризъм е на лице.
Действително не се ли случва точно това?
Г-н Блажев, не може ли просто да употребите думата “консуматорство”, вместо “консумативизъм”?
Имам няколко въпроса в тази връзка… С чия помощ се създава и поддържа това консуматорско общество? Не е ли пряко или косвено с помощта на мнозинството от учените? Кой има интерес хората да затъпяват все повече? С измислените и осъвършенстваните от кого методики се осъществява на практика това затъпяване? Защо, наукат както казвате, цитирам: “…става все по-елитарна и недостъпна”? Има ли директен и безкомпромисен отговор на тези въпроси в тази или в която и да е друга книга на Сейгън? Без да съм ги чел, имам чувството, че последния ми въпрос е риторичен…
Според мен (за разлика от Сейгън) науката сама по себе си не e нито “добра”, нито “лоша”. Тя става едно от двете в зависимост от целите, за които се използва. За съжаление в съвременната господстваща цивилизация от европейски тип тя е в 99% от случаите в услуга на сили, за които всеки човек наистина е просто винтче в машината. Това не е апокалипичен сценарий, нито конспиративна теория, това е нашия живот в момента; по-точно, живота, който ни налагат – разбира се, за наше “добро”. Ще спомена само няколко примера – медиите (повече манипулират, отколкото информират); фармацевтичната индустрия (“създаване” на несъществуващи и раздухване на съществуващи болести; внушаване, че здравето зависи единствено от външна за организма намеса); “пазарната” икономика, опираща се на логиката на консуматорското общество “консумирай или умри”; тоталния контрол – чрез мобилните комуникации, видеокамерите на обществени места и вече споменатите медии (вкл. печатни- и интернет-); държавните институции (вкарване в “кошарата” на непредсказуемото стадо чрез плетеница от закони и подзаконови актове, вкл. данъците); образователните институции (казармени в много от случаите, в други създаващи самовлюбени юпита и хората от средната класа, без които съвременното технологично общество не би просъществувало дълго) и много други.
Благодарен съм обаче на Сейгън за серийния филм “Космос” (на английски “Cosmos: A Personal Voyage”, 1980), излъчен преди доста години от единствената тогава (държавна) телевизия – за вдъхновението да се влюбя в науката (по-късно последвано от пълно отрезвяване, стигащо до почти пълно и сляпо отричане, а в момента – балансирано равновесно състояние). Но съм сигурен, че приживе Сейгън напълно искрено е вярвал в мисията си на “будител” на “заспалите”. Какъвто е случая и с много американски (или поне с американски тип мислене) учени и хора със всякакви други професии и занимания – те винаги спасяват света с искрени намерения (но нямат против в някои случаи да печелят сериозно от това). Само, че винаги забравят да попитат “потърпевшите” дали искат да бъдат спасявани.
Така, че да, науката може да бъде нещо прекрасно, но само ако попадне в подходящи ръце. Много са малко обаче хората и институциите, които финансират такива учени – пак ще кажа – за съжаление.
Демоните на съвременната наука са по-страшни от тези на псевдонауката – да си припомним например всички военни технологии (особено ярдрените; методите са промиване на съзнанието и т.н.). Псевдонауката е “нежелана рожба” на науката, защото основната причина за възникването й според мен е страха на много от съвременниците ни от технологиите – които те не разбират, но използват всеки ден.
Основния проблем на учените е тяхната самовлюченост и чувство за могъщество – както казвате, цитирам: “…науката, която изгради цивилизацията ни…” Защо забравяте (и не сте само вие) за милиардите безименни “винтчета”, които на практика изградиха тази цивилизация? И защо индиректно ни внушавате (пак не само вие), че само този тип цивилизация е възможен, а всичко друго би било катастрофа за човечеството?
Съгласен съм с част от нещата, които пишете, но наистина нито имам времето, нито мисля, че тук е мястото за разгръщане на дискусия върху цялото ни съвременно общество, хубаво или лошо, както и различните му области. Изразявам ясно мнението си както в селекцията на книгите, които чета, така и в ревютата си. Четейки стари текстове, виждам тези, които вече съм надраснал, но би било цинично и лицемерно да редактирам текстовете си със задна дата – правя го изключително рядко и с ясно уточнение за причината за това. Книголандия е своего рода читателски дневник на един човек, не политически или активистки сайт, който защитава това или онова убеждение, или пък да целя да внуша нещо на някого, отдавна се убедих, че хората не си променят мнението, дори и да ги заринеш с тонове информация – защото емоционалната привързаност към личната правота е по-силна от дискомфорта да признаеш, че не си прав. Разбира се, последните думи отнасям и до себе си, ще бъда силно разочарован, ако се окаже, че има бог и ида в ада
Нека да бъда разбран правилно – по принцип съм съгласен с повечето от неговите тези, но колкото и да са верни те сами по себе си (а знаем, че всичко в нашия свят е взаимосвързано), те са само част от общата картина, поради което на практика представят една изкривена представа за реалността. Предполагам обаче, че Сейгън е бил напълно убеден в своите твърдения.
Във връзка със всичко това, препоръчвам четирите интервюта на Сейгън от 1989 г. Ето къде можете да ги гледате:
http://www.youtube.com/playlist?list=PL0FAC74C429B516F4