Потресаващо! “Трънски разкази” на Петър Делчев! Ето така се пише истински!

Е наистина ли? Специално заради възторга ти си я взех, но едва издържам… Ще я дочета само защото е стотина страници, но това са си просто стилистиката и историйките на нискокачествен Елин Пелин.

Този откъс плава по течението на една отблъскваща ме, но силно разпространена в съвременната литература, кино и пр. идейност, тази на насилието. Колкото повече, толкова по-добре. То е вездесъщо и авторът само трябва да намери повод да го развихри. В случая – нападение на вълча глутница. Безгранична жестокост, кървища, смърт. Те са натуралистично и подробно представени, зрелищни, целият замисъл се изчерпва с тях. Злото побеждава, всеки, който му се противопоставя, е обречен на гибел. Садизмът тържествува, той е целесъобразен, всичко друго е слабост.
Трябва да си падаш мазохист, за да те привлича, а аз не си.
Нагявам се, че сборникът предлага и други, различни образци.

Предполагам, че ви е привлякла известна пластичност в изображението, но дори заради нея, няма да се жертвам да се мъча.
Истината е, че природата в никоя своя проява, пък била тя и на хищници, не е зла. В разказа всъщност е привнесено изчанченото разбиране на човека.

Диви, виещи, скърцащи, пулсиращи, дирещи и раздиращи, трънливи …са „Трънските разкази“ на Петър Делчев. Ужасният реализъм, примесен с иносказателността люшка читателя между обречеността на случващото се: срещу легендата, клетвата, заклинанието, магията застава вълчата природа на човека, който не е подвластен на суеверия и клетви. Защото човешкото в него е закопано дълбоко, някъде при скритото имане или нависоко, където са вълчите дири. Изключително многопластов, говорещ, цветен Петър Делчев. Излишно е да говоря за поезията в прозата му, затова как думите оцветяват пейзажа с всички цветове на азбуката. Пълният заряд на изрчението „ живееше се лесно, защото животът беше труден“, като че ли дава формулата на целия цикъл от разкази, като че ли е отправната точка към разбирането на повествованието. Няма как да е лесен за четене, няма как да не ти се иска да завиеш като вълк единак, няма как….избрал е да бъде жесток разказвач, защото „животът беше труден“

Аз съм изключително горда с трънските си корени и много се зарадвах, когато ми подариха тази книга. Започна обещаващо, с богат език, показващ, че авторът е запознат с трънските нрави и диалект. Делчев си служи удивително добре с думите и има таланта да създава невероятно живи картини и образи – това ме грабна в началото, но скоро разбрах, че с него се изчерпват добрите страни на книгата.
Самите разкази са толкова наивно написани и толкова препълнени с нелепи небивалици, че звучат по-скоро като приказки. Пример: беден овчар случайно убива свой заможен съселянин и „старейшините на селото” го „осъждат” да се ожени за вдовицата му. Знам, че ние трънчани сме малко странни хора, известни с темерудството си, но никога не сме били част от илюминатите, никога не сме имали общност от съсухрени старци, които решават съдбата на останалите. Що за небивалица, за бога? И това е едва първият разказ. Този, който почти ми хареса. На този етап си казах „човекът има различен подход, трябва просто да му дам шанс, поне езикът, който използва е що-годе автентичен.” (Казвам що-годе, защото наред с трънските думи се срещат и изрази като „чобанин”, които не са характерни за нашия край.) както и да е, ако наивността и нелепостта на разказите бяха единствените проблеми, може би все пак щях да остана с добро мнение за книгата. Все пак небивалици от този калибър показват, че човека има въображение. За нещастие, обаче, тепърва започнаха да излзизат на яве истнските недостатъци на книгата.

Тя се казва „Трънски разкази” и, честно казано, следвайки най-простата логика, очаквах да прочета нещо свързано с автентични трънски образи. Трънски герои може би? Или трънски злодеи? Все едно, очаквах нещо, което се фокусира върху трънчани. За мое огромно съжаление, още във втория разказ открих, че това няма да се случи. Явно трънският свят се е сторил твърде тесен и сив на Делчев, явно според него в този край не съществуват хора, за които си струва да се пише, защото твърде скоро започват да се появяват всякакви странни персонажи, от кол и въже, които по твърде дклиширани съдбовни стечения на обстоятелствата са се озовали в нашите диви географски ширини – Македонски комита, гонен от полицията; млад поп, избягал от богатия, но развратен живот на големия град; цяла шепа османски владетели, герои и бандити, както и момиче от странен старинен род, с червена коса (???), чиято жилка се връща назад чак до славянско време. И всички те са главните персонажи, в разкази за ТРЪНСКО.
Доста разочароващо четиво. Особено втората част, в която са представени 3 легенди, описващи величието на… османските традиции и дух. Нищо лошо естествено – обожавам различни култури и приказки за екзотични локации, ориентализмът силно ме привлича, а турската култура е наистина богата, но… защо за бога в книга наречена ТРЪНСКИ РАЗКАЗИ?! Една от легендите описва подвизите на турски герой, живял в египет. Буквално половината действие се развива в Египет… след това той отива в чифлика си в Трънско, влюбва се в̶ ̶К̶а̶с̶а̶н̶д̶р̶а̶ ̶ в най-личната селска мома, която моментално пада в краката му, но не защото той, макар доста стар е богат бей, а защото, естествено, е любовта на живота й. Нищо, че тя е горе-долу на 14 и сигурно дори не говори езика на изгората си. Предполагам той е научил български.
А да, тя май е трънчанка, но не става много ясно. Край.

Може би ще ме упрекнете и ще ме набедите за твърде взискателна. Да, такава съм. Напълно шокирана съм от боря читатели, които възхваляват тази книга и я наричат шедиовър. Някои дори беше сложил Делчев рамо до рамо с Достоевски… Може би и вие трябва да станете малко по-взискателни, към това, което четете? Делчев има талант, но тази книга е под всякаква критика.
На кратко, моята оценка е такава – това е книга, която веднага ще се хареса на любителите на турски и лартино-американски сериали, която предлага много малко (нищо?) на читателите, кото имат досадния навик да мислят.