Първият контакт е вечна тема – и към нея може да се подходи и научно-когнитивистично („Слепоглед“ на Питър Уотс), и мащабно-политически („Битие“ на Дейвид Брин), и чисто милитаристично („Границата“ на Робърт МакКамън и „Ветеран“ на „Гавин Смит“), и мистериозно („Кутия за птици“ на Джош Малерман). Виждате, само мъже, до един с мащабни романи с много действие и обрати.
Но тук ще говорим за един различен първи контакт и няма как да не спомена „Зора“ на Октавия Бътлър, с която не се спогодихме с всичките емоционални терзания в нея. Още в първата третина на „Братовчедите от вчера“ усетих, че Нанси Крес също поема в сходна посока, но тя удържа юздите на сърцераздирателството, пък и като дължина романът просто няма кога да затромавее. Истината е, че това е роман за майчината любов и за децата, които ощастливяват или разочароват родителите си, вечна, непреходна тема. Отчасти романът е и стегнато описание на отдадеността на учените, които са способни на всякакви жертви, ако целта е важна – а в тази книга целта е абсолютна.
„Братовчедите от вчера“ описва един кротък първи контакт. Корабът на извънземните се появява тихо-кротко иззад слънцето, след кратки преговори си изграждат база, обградена с непробиваем щит, в акваторията на Ню Йорк, и след като изчакват да стихне световния шум, съобщават защо са дошли. Новината наистина не е добра, но няма да ви издавам същността на романа, само ще кажа, че темата е едновременно биологична и космична, както и че една хубава сочна еволюционно-историческа загадка е вплетена в действието. Но контактът с извънземните и самите те са само фон на драматичните отношения в рамките на едно семейство – майката е топ учен, която се ангажира тясно с ключови изследвания, инициирани от инопланетяните. Трите ѝ деца са коренно различни – едното приема навътре контакта с извънземните, другото се бои от тях и защитава изолационистки възгледи, третото не иска да има нищо общо с темата на деня. Майката се опитва да жонглира с отчаяната нужда да се отдаде на работата си и все пак да запази връзка с децата си – тя скоро ще осъзнае, че именно в тази връзка се намира и голяма част от отговора на проблемите ѝ. Но Крес не поднася на тепсия решения – тя умело поставя въпроси, които вълнуват всяка майка (и родител изобщо), без да се налага да са намесени никакви пришълци наоколо.
Радвам се, че такива книги излизат у нас. Фантастиката отстъпи твърде много територия на фентъзито и мисля, че е време да си го възвърне. Задават се чудесни книги в идните месеци и мога да приема „Братовчедите от вчера“ за една бяла лястовица, която предвещава силна книжна пролет. Не ми се иска да я сравнявам с изброените горе – Нанси Крес цели да напише съвсем различна история, със съвсем различни акценти, и ако моето желание е да има чудати технологии и поне малко пуканица, то това не значи, че тя е длъжна да ги предостави. Първата и основна цел на фантастиката е да обследва човека, поставяйки го в екстремни обстоятелства, където лъсва същината му – е, в този роман това условие е изпълнено. В тоя ред на мисли сега мога да призная, че съм бил може би твърде несправедлив към Октавия Бътлър и може би все пак ще дам шанс на втората част от поредицата ѝ.
От същия жанр
