Братството на шлема крие древна тайна

   Предишната ми среща с Йорген Бреке – в „Човешката природа“ – бе доста впечатляваща, разчупен трилър, който приковава вниманието от първата до последната страница. Затова и реших да му дам шанс с „Братството на шлема“, макар да не чета вече този тип трилъри с включени мистериозни ордени, древни тайни и прочие, оща Дан Браун изчерпа изцяло темата, да не говорим за хилядите подобия, които се изписаха по времето, когато това бе модно.

  За мое съжаление всичко, което пише на задната корица, се случи, а през цялото време се надявах на някакъв обрат, който да смъкне булото на вековното братство, което иска да превърне планетата в рай, като за тази цел използва създадени от самия Франсис Бейкън математически формули, скрити в безценна книга. Но ако си падате по този тип сюжети, Бреке е вложил от всичко по малко – ретроспективни епизоди с велики личности, които са част от Братството на шлема, съвременни преследвания и кървави престъпления, дори един клуб за еротични удоволствия, който се оказва и един вид прикритие за технологичните пробиви, които последователите на вековния орден използват, за да преследват целите си. Предпочитаният им способ за наказване на провинилите се членове – отрязване на главата с меч, е интересен, но така и никой от героите не бе достатъчно вдълбочен, че да ме заинтригува, буквално насила дочетох книгата с надеждата да има някакъв неочакван обрат.

  Всъщност вече срещнах нещо подобно при португалеца Жoзe Poдpигeш дyш Caнтyш, чиито исторически романи като „Мъжът от Константинопол“ или „Героичната арка“ са чудесни, докато приключенската му серия за Томаш Нороня, пак данбраунов тип, е много по-слаба. „Братството на шлема“ е четвърта книга за следователя Уд Сингсакер и това има роля в неуспеха ѝ да ме заинтригува, не съм запознат с досегашните му преживелици. Със сигурност бих чел други книги на Бреке, но не и с този герой, определено поредицата се цели в различен тип читатели от мен.