Сигурно би ми отнело месеци да наваксам всички книги на Джон Гришам, които съм пропуснал, но обичам да се възползвам от новите издания. „Братята“ е познат на мнозина негов роман, за мен бе нещо различно, определено няма много общо с „Остров Камино“, която прочетох преди няколко месеца.
Сюжетът, ако има и други като мен, които са я пропуснали. Трима съдии са на топло за разнообразни престъпления – това обаче не ги е трогнало особено и редом с неформалната власт, която са си извоювали в рамките на затвора, са се заели с доходоносен изнудвачески бизнес. Публикуват обяви в списания за мъже, с които привличат вниманието на прикрити хомосексуалисти, които после изнудват със заплахи да ги разкрият пред семействата и колегите им. Работата се задвижва от един корумпиран адвокат, а заверата започва малко по малко да дава солидни плодове – и всеки от тримата има свои планове за времето, когато отново ще е на свобода. Само дето алчността им става все по-голяма.
Във втората линия един сенатор получава възможност, за която не е и мечтал – службите имат интерес военният бюджет да бъде увеличен и си търсят подходящ кандидат за президент, което върви и с готовност да направят нужното, за да се внуши на американците нуждата да изберат точно него. Гришам описва крайностите на високата политика и как кампанията на никому неизвестния доскоро политик внезапно започва да се развива с главоломно темпо – до момента, в който наистина става фаворит за поста след жесток атентат в американско посолство… който удобно не е предотвратен. А същинската заплаха идва… познахте, от Русия и нейния войнствен президент – като за книга, излязла през 2000 г., може да е каже, че има доста интересни съвпадения със събитията от последните години.
А мястото, където двете линии се пресичат… ей там вече нещата са лични до смърт. Кандидатът за президент си има своята малка тайна, която може да унищожи всичко, а службите, които следят всяка негова крачка, неминуемо разбират за нея. Сега вече тримата съдии в затвора са разкъсани между осъзнаването, че на въдицата им се е хванала наистина голяма риба, но и страхът, че тя може да ги изяде. И става наистина интересно.
„Братята“ ме изненада с политическия си привкус, очаквах да е трилър само за изнудване и неизбежно насилие. Гришам обаче води уверено действието и наистина книгата се чете с лекота, изненада ме с края и решенията си, очаквах… по-кърваво да стане. Но има мярка този човек – в един момент книгата му ясно отиде към политическа сатира и се отдалечи от криминален роман, но си струваше.
