Винаги един е мъртъв в бриджа. И нерядко точно неговите карти са решаващи. Само че на тази маса за бридж вече има Смърт. Освен него са седнали Бог и Дявол. Както и Фея, която хич не умее да играе и затова Дяволът си умира да я слага за партньор на Бог. Ей-така, заради тръпката да го вбеси.
Четиримата са на продължителна отпуска във Вила Тера. Докато си почиват, плановете на Дявола се сблъскват с тези на Смърт. Бог е жертва. А Фея е запленена от опашатия. Има и една пираня, продала душата си.
На Тера всичко е спокойно. Надпревара за победа тича и тича, далеч от родния си стадион, тя търси нови и нови надпревари. Около нея се търкалят Дълг, който се среща с нея във вертикално положение, Гений висши, който само чете и е на тежка смокинова диета, и Лековерния Бин Млама, който разговаря с палтото си и има талисман около врата. Важен талисман.
Ето, героите са представени… оправяйте си се с тях. В “Бридж на Вила Тера” Рали Мейдър е нахвърляла картите за бридж, но играта май всъщност е пасианс – сложна и с неясен край. Хуморът е в изобилие, неяснотата още повече. Четиримата бриджори играят и играят (не само карти), а четиримата други герои са изправени пред куп изпитания, като в повечето случаи трябва да се справят със своите собствени демони.
Нищо нормално не може да се каже за тази книга. Далеч съм от мисълта и да претендирам, че съм я схванал изцяло, определено за тази цел ще ми бъде нужно препрочитане. На корицата има сравнение с Дъглас Адамс и Тери Пратчет и подобни елементи могат да се вменят, но нищо повече. Рали Мейдър е написала нещо различно, което ту залита към философия, ту към (не)здрав разум, ту към теология или пък откровено противобожие. От всичко по малко.
В крайна сметка романът е странен, това е точната дума, и то с положителен уклон. Символиката в него е лична – който го прочете, сам ще си хареса по нещо. Аз си харесах нещастната пираня, нали съм си пишман акварист.
И така, оставям на вас да се чудите какво е Вила Тера, защо всички се търкалят насам-натам, къде е Градът на знанието и какви чудесии могат да се направят с религиозната вяра на хората и един уморен Бог, на който му е писнало до Смърт да е тук и там, където е призован.