Деца бягат от смъртта в „Бряг край мътни води“ на Джо Лансдейл

    След изумителната „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън не очаквах нов подобен камък да цамбурне във водата, но ето че се появи „Бряг край мътни води“ на Джо Лансдейл. И нова мрачна история за хлапета в американския юг се завърта като кинолента, за да напомни за неустоимото очарование на „Хъкълбери Фин“ и „Да убиеш присмехулник“. Прочетох доста за паралелите, които се правят между тези книги, но това е и много измамно – тази си има собствен макабрен глас, който често смразява, преди да донесе топлината на стиловото умение на Лансдейл да пише истории, които се запомнят.

   „Бряг край мътни води“ притежава свежия чар на книга за младежи и дълбочината на виеща из подземията на човешката душа класика. Героите са антагонистични, всеки заключен в свой собствен свят и опитващ се да разбере как да се откачи от предопределената мизерна съдба. Те са приключенци, смели до безразсъдство, но сблъсъкът с абсолютния ужас, със смъртта в човешка форма ги отрезвява. Бягайки, те откриват, че приказките са си приказки, но реалността е жестока и няма да се церемони с тях. В тия времена животът не струва много, тъмнокожите са още втора класа хора, а голямата сума пари е примамка, пред която всички задръжки падат.

   От мътните води на река Сабайн е извадено тялото на младата и красива Мей Лин, която е бунила духовете в глухата провинция, докато е мечтала да покори Холивуд. Три деца – нейната приятелка Сю Елън, твърде добрият Тери и тъмнокожата Джинкс – замислят дързък план да изкопаят погребаното набързо тяло на Мей Лин, да го изгорят и да поемат на пътешествие, за да отнесат пепелта в Калифорния. Така те се надяват, че ще успеят да изпълнят частица от мечтата й – а също и да избягат от угнетяващия живот в американския юг, който не им предлага нищо добро. На помощ им идва и огромна сума пари, която братът на убитото момиче е откраднал и скрил, преди сам да загине. Децата, подложени от малки на „прелестите“ на южняшкото възпитание, бягат – и точно там започва ужасът, защото по петите им са не само двама алчни типове, единият от които корумпирано ченге, а и легендарен ням сериен убиец – Скунк – чудовище, което реже китките на жертвите си, а в косата му се полюшва мъртва птица.

   Джо Лансдейл не спестява нищичко на читателя, а „Бряг край мътни води“ се лута между прекрасна метафора за порастването и шеметна приключенска история с хорър елементи. Смъртта е чест гост по тия страници, но реалността на американския юг е описана талантливо и вълнуващо. Признавам, на места ми настръхнаха косите, тотално неочаквани сюжетни решения е взел Лансдейл, но точно това прави книгата толкова интригуваща – няма правила, няма предопределени пътища, по които да се движи действието.

   Честно казано, мислех, че книгата е още една стара класика, която Благой Иванов е изнамерил за „Магика“ (точно като „Момчешки живот“), но се оказа, че греша, от 2012 г. е книгата, с предговор на великия Дан Симънс. Така че еднозначно мога да кажа, че това е един от шедьоврите на съвременната жанрова литература, умело предаден чрез класически стил на написване, с всички нужни качества да се запомни и да добие статус на незабравима книга.