Жанр: Наука

Издателство:

Автор: Мичио Каку

Оригинално заглавие: The Future of Humanity: Terraforming Mars, Interstellar Travel, Immortality, and Our Destiny Beyond, 2018.

Преводач: Валентин Евстатиев

Корица: Мека

Година на изданието: септември 2018 г.

Страници: 368

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   „Огромните разстояния между звездите са силно благоприятстващ фактор. Така отделните същества и светове са изолирани едни от други. Карантината се вдига само за онези, които притежават достатъчно самопознание и трезва преценка, за да пътуват безопасно от звезда до звезда.“ Това е цитат от „Бледа синя точица“ на Карл Сейгън, една от най-въздействащите творби на тема космическото развитие на нашия вид. „Бъдещето на човечеството“ стъпва на тази традиция, а това бе и първата ми среща с Мичио Каку, един от най-интересните учени и популяризатори на науката в наши дни. А вън от неговата собствена колоритна персона, доста впечатляващ е и списъкът с хора, с които авторът се е консултирал за тази си книга. Много от страниците са изключително спекулативни, но пък отразяват толкова красиво мечтание за бъдещето, когато цел няма да е просто Марс, а съседните галактики, че и дори съседни Вселени, ако нашата се окаже тясна.

  36407347  В малко под 400 страници Каку събира наистина много – от историята на досегашните ни космически начинания, които за малко повече от век ни отведоха дори отвъд границата на Слънчевата система, а до кацане на Марс остават броени години, който и от борещите се в космическата надпревара съперници да свари. Но после… после идва забавното. Не само планетите, но и спътниците и кометите могат да се окажат важни и полезни. Тераформирането на Марс може да отнеме векове, но е теоретично възможно – тук е описано какви може да са стъпките, по които да вървим.

Ако проследим какво се е случило с всички форми на живот, които някога са съществували на Земята – от микроскопичните бактерии до високите гори, тромавите динозаври и предприемчивите хора, – ще остановим, че 99,9% от тях на някакъв етап са изчезнали. Това ще рече, че изчезването на видовете е нещо нормално и шансовете ни да оцелеем по принцип са нищожни… Преди да се появим ние, е имало милиони видове, които известно време са се радвали на земното си съществуване, докато в един момент са западнали и измрели. Това е кръговратът на живота.

42234620  Сетне обаче идва моментът да излезем от дома. Каку разглежда всички налични хипотези както за възможността за съществуване на извънземен живот и как ще го открием, до опциите ни за стигане до планети със сходни характеристики на Земята. Изследва подробно различните начини за космическа колонизация – от миниатюрни роботизирани сонди до огромни звездолети с различни двигателни възможности.  Покрай тази неминуема нужда да се разпръснем, за да не сме лесна мишена за някой катаклизъм, идва и въпросът за дължината на човешкия живот, постигането на безсмъртие под една или друга форма (биологична, механична или информационна), идват темите за трансхуманизма и биотехнологиите.

С други думи, нашата орис е да се превърнем в същите богове, от които някога сме се бояли или сме почитали. Науката ще ни осигури средствата, с които ще можем да променяме вселената по свой образ и подобие. Въпросът е дали в допълнение към тази огромна космическа мощ ще притежаваме и Соломоновата мъдрост.

   39786444Каку отделя много внимание на научния подход към търсенето на извънземен разум, както и изследване на различните опции пред човечеството в идните десетилетия, векове и дори хилядолетия. В края той говори с много поетичен и възторжен език за бъдещето, отдалечено на милиони години напред – защо да не мислим за това време, колкото и абсурдно да е. Все пак сме във Вселена на милиарди години, а цялата ни наука, която промени всичко, е на броени векове след освобождението от религиозни окови, които още зловещо дрънкат и са винаги наблизо, готови да щракнат и да заключат пак човечеството в задушаващата хватка на невежеството и агресията към мисълта.

   „Бъдещето на човечеството“ е лека, но не повърхностна книга за мечтатели, които гледат нагоре. Защото, както написах и при Сейгън, Земята е всичко, което имаме, но и това, което трябва обезателно да напуснем, за да подсигурим бъдещето на нашия вид. Защото в момента сме на една космическа катастрофа от изличаване – или от самоволно самоубийство следствие на безумни политики. Затова нека гледаме отново към Луната и Марс, пък после ще го мислим 🙂