Амбициозното ново издателство „Протон“ направиха най-хубавия предколеден подарък за феновете на научната фантастика – втория том на „Бъдещи истории“ на Робърт Хайнлайн, след като през есента прочетохме ударно първия. Доставих си удоволствие с него по празниците, а сега с вълнението на щастлив фен споделям накратко какво ще откриете в този том (в края имаше чудесна изненада за мен).
„Ние разхождаме и кучета!“ ни запознава с фирмата „Глобални услуги“, която… хм, извършва глобални услуги всякакви, и от едно невероятно задание с междупланетен мащаб физиката ще бъде пренаписана, а като страничен ефект това ще отвори и вратата на човечеството към космоса. „Да чуеш светлината“ е кратък разказ, който прилича на “Черните ями на Луната” от предния сборник, но тук една гениална сляпа пианистка е изгубена на повърхноста на Луната и единственият начин да бъде открита в невъзможно кратък срок, е чрез лазерно предавана аудиочестота, която тя да разпознае с изключителния си слух. „Премеждие в космоса“ описва трагедията на опитен космонавт, който след инцидент в космоса има кошмарен страх от падане, но трябва да го преодолее, за да спаси една… котка. „Зелените хълмове на Земята“ ни разказва за един космически скиталец и поет, който губи зрението си, докато геройски спасява един кораб, но още премеждия го очакват. „Имперска логика“ рязко сменя посоката и описва перипетиите на двамина герои, които теоретизират дали на Венера съществува истинско робство, както всички говорят – и ще им се наложи да го открият на свой гръб, като през техните мъки Хайнлайн ни описва едно не твърде вдъхновяващо бъдеще. „Заплаха от Земята“ звучи познато (сякаш е част от „Луната е наставница сурова“, но преварва романа с девет години) със забавната любовна история за лунни жители, на които се налага да си имат работа с досадните земни туристи, които дори не могат да се научат да летят като хората, по дяволите.
„Ако това продължи“ е вече новела от стотина странички, в която тоталитарна теокрация е превзела властта и е подчинила всички на откачените си догми. Срещу нея обаче работи революционно движение, което има за цел да освободи народа от тиранията и един нещастно влюбен младеж ще вземе дейно участие в събитията. „Ковънтри“ ни отвежда още по-напред в бъдещето, където САЩ са поделени между три държави в сложни отношения помежду си, а тези, които не желаят да живеят според правилата на освободеното в предишния разказ общество, са изпращни в изолирана зона, където цари законът на джунглата – и един единак, който не иска да се съобразява с хората, отива с радост там, където ще е свободен от всички ограничения… само за да открие, че това не е чак толкова хубаво нещо. „Неудачник“ пък е посветен на едно наглед обикновено момче, което се оказва с адски гениален ум – и се оказва много важен за следващите две свързани истории, които са фактически предисторията на великия роман „Достатъчно време за любов“, чието евентуално ново издание е една от големите ми мечти.
Защото този втори том на „Бъдещи истории“ завършва с краткия роман „Децата на Матусал“, издаван и отделно, в който откриваме любимия ми герой Лазарус Лонг и неговите съратници, които са част от мащабен експеримент, който позволява постигане на така жадуваното дълголетие. Този научен пробив е умело крит дълго време, но когато излиза наяве, се случва най-очакваното – планетата се вдига на бунт срещу членовете на фамилииите дълголетници, които трябва да прибягнат до наистина откачени планове, за да се спасят и пътем като страничен резултат да осигурят разселването на човечеството в Космоса. Роман, в който се събира най-доброто и най-лошото от човешката природа, а Хайнлайн с истинско проникновение чертае какво точно би се случило, ако дълголетието бъде достъпно само за малцина – а след това разиграва и сценарии със странни планети и техните обитатели, че и позволява на своите клети бегълци да се завърнат и у дома, което ще ги изправи пред следващи предизвикателства.
„Бъдещи истории“, том две, е още един прекрасен отглас от времената на класическата научна фантастика, като впечатление прави как всеки от разказите прилича на парче от общ пъзел, те са и подредени в хронологичен ред и отгласи от предните се откриват в следващите – не само като събития, но и като герои. Дори не си бях направил труда да погледна съдържанието и откритието, че в края е поместена точно предисторията на един от любимите ми романи, ми достави огромно удоволствие, помрачено само от отново немалкия брой грешки в текста, има още какво да се желае на това ниво. Но радостта, че тези книги излизат, а и са планирани други на Айзък Азимов и Робърт Силвърбърг, е по-голяма.
И двата тома на Хайнлайн могат да се поръчат от сайта на издателството: https://protonpluss.com/.