Рия Найденова се утвърди като топ гостуващия автор в „Книголандия“, за което съм ѝ безкрайно благодарен – тя внася прекрасно разнообразие в книгите, за които аз пиша. Сериозно – възхищавам се на текстовете ѝ, толкова жизнени и умели, дано не реши да си прави собствен блог :). Досега тя писа за пъстроцветно различни книги – „Ясновидците“ на Либа Брей, „Писма до мъртвите с любов“ на Ава Дилийра, „Светилата“ на Елинор Катън, „Убийството на художника“ на Луиз Пени и „Нещата, на които не ни учат в училище“ на Емил Конрад, а днес поема в нова посока с една от чаровните книги от миналите месеци – „Бухтичка“ на Джули Мърфи:
Има няколко въпроса от животрептящо значение в живота на средностатистическия тийнейджър. О, знаете ги – какъв е смисълът на живота, какво търся на този свят, дупето ми прекалено голямо ли изглежда в тези дънки? Въпроси, въпроси.
Уилоудийн Диксън е нормално момиче на 16, което се интересува от това да завърши, да изкара достатъчно пари, за да може да се подготви за университета, и може би, евентуално, най-накрая да получи момчето. Майка ѝ е бивша кралица на красотата, което е най-върховното постижение в живота ѝ, а градът, в който живеят, е толкова заспал, че в друг жанр би могъл да бъде фон на разтърсваща семейна сага. Уил няма планове да участва в конкурса за красота, който се провежда всяка година за момичета на 16 години – отчасти защото мисли, че е безсмислен, отчасти защото майка ѝ и почти всички други в града ѝ намекват, че тя е, е, ами, така де, пълна. На нея това не ѝ пречи особено – дори обича сама да се представя на хората като „местна дебелана“ – но дълго стечение на обстоятелствата я кара да преосмисли това. Към нея проявява интерес едно момче – очарователният и популярен Бо. И тя проявява интерес към него. И тогава започват проблемите. Разкъсвана от съмнения и предразсъдъци, Уил решава, че трябва да се докаже, и се записва за участие в конкурса. Следват моменти на безразсъдна смелост, училищни балове, нови приятели, магически трикове, целувки на предната седалка на стар пикап, вечеринки в бар за травестити и една-единствена Доли Партън. Доли е началото и краят на тази история.
С две думи – това е история как един тийнейджър се изправя срещу света и срещу себе си. История, която всеки тийнейджър ще разбере и с която ще се идентифицира. И далеч няма горна граница във възрастта.
Между другото – кратко отклонение – твърдо отказвам тук да поставя тийнейджър в женски род. Всички тийнейджъри – и момичета, и момчета – имат свои поводи за неувереност. Свикнали сме да мислим, че Деструктивните Сили на Мрака (a.k.a. body shaming) са насочени към момичетата, които понасят ужасното напрежение да се вмъкват в размер S и да закусват с четвърт грейпфрут, за да не пуснат коремче. И това действително е намекнато неведнъж от филми, където главната героиня отслабва и/или започва да се облича според модата, път („Дяволът носи Прада“) след път („She’s All That”), след път („Баровки“), след път („Дневниците на принцесата“), след път („Гадни момичета“), след път („Моята голяма, луда, гръцка сватба“), след път („Пепеляшка“). Но, и това е голямо но, филми като „300“, които приличат на парти около басейн в Бевърли Хилс, или като „Супермен“ и „Батман“, чиито бицепси са по-големи от главата на младо теле, също имат лошо влияние върху начина, по който обикновеното момче тийнейджър с шкембенце и бузи вижда себе си и ролята си в света. Чудя се как хората щяха да възприемат „Бухтичка“, ако Уил беше момче. Тема за размисъл.
Както и да е – първи извод за „Бухтичка“. Това не е момичешка история, която разисква момичешки проблеми. Това е история, в която главният герой просто се случва да е момиче. Но би могло да е историята на всеки друг.
Второ. „Бухтичка“ не е история, която си заслужава, само защото разисква важните проблеми за самочувствието и всеки от нас се радва, че такава книга същестува. При всички положения това е съществена част от нея, но книгата има и много други достойнства. Ако познавате книгите от Първата златна ера на тийн литературата през осемдесетте, като „Шоколадената война“ на Робърт Кормие или „Мост към Терабития“, и като цяло харесвате осемдесетарски гимназиални филми, които завършват с това, че героят отнася момичето към залязващото слънце, възседнал косачка за трева (това е далеч по-малко странно, отколкото звучи – ‘Can’t Buy Me Love’, няма да познаете Патрик Демпси), „Бухтичка“ ще ви хареса. Тя носи част от този слънчев чар на свят, в който най-добрите приятели преживяват всякакви сривове, любовта възтържествува, а гадната кучка си получава заслуженото.
Неотдавна попаднах на коментари под пост за „Бухтичка“ в „Какво четеш…“, където някой беше пуснал рецензия. Не, „Бухтичка“ не е книга за дебелани или нещо, което насърчава наднорменото тегло, или извинение за някого да не отслабва, или тежък удар върху накърнената чест на кльощавите хора, или, или, или. Всъщност това е именно типът коментари, с които Уил трябва да се бори. Това е Злодеят на книгата. В началото Уил е уверена, има своя компания и не ѝ пука какво мислят останалите, дори побойникът на училището не я закача. Е, не че не се притеснява умерено, когато отиде на басейн, че дупето ѝ ще изглежда голямо в банските, ама не е нищо повече от обичайното. Обаче момчето, което си пада по нея, е спортна звезда и pin-up boy на всички мажоретки. Всичко тръгва с главата надолу, защото представата за коментарите, които ще последват – коментари точно от рода на „Защо не вземе да се погрижи за себе си?“ – ѝ пречат да следва това, което я прави щастлива. И най-важното – пречат ѝ да разбере, че проблемите ѝ (истинските ѝ проблеми, като смъртта на леля ѝ, паричните затруднения на семейството и скандалите с най-добрата ѝ приятелка) всъщност изобщо не са свързани с външния ѝ вид.
„Бухтичка“ е съвременният, опакован в бомбонеста корица преразказ на „Новите дрехи на царя“. Това, че шивачът на царя е успял да убеди всички, че ако са слаби и добре облечени, всичките им проблеми ще изчезнат, не означава, че в един момент няма да се появи малко момиче под формата на Уилоудийн Диксън и да им каже да вървят по дяволите.
Още ревюта за книгата има в „Аз чета“, „My_Life ~ Book’s Blog“, „Crazy Me“, „books99“, „Writing is Fun“ и други.
От същия жанр
