Ето тази книга трябва да се дава на стажант-журналистите! Преди време, когато правех първите си стъпки в този занаят, си накупих няколко книги – “Как се пишат новини” на Уолтър Фокс, “Зад кулисите на вестниците” на Джон Хамилтън и Джордж Кримски, Елементи на журналистиката на Бил Ковач и Пол Роузънстийл, че и “Агенционната журналистика” на Светослав Терзиев, – които така и не прочетох всъщност. Знам колко грешки направих в този период и все си мисля, че можеха да бъдат избегнати, ако бях прочел тази книга. Но не би.
В “Бълхите, които изядоха лъва” Атанас Тончев разказва откровено за кариерата си като журналист – от първите дни, в които директно го мятат в дълбокото, през различните ресори, които е заемал през десетилетията, та до първите демократични години и бруталната девалвация на журналистическия занаят. По страниците се редят както абв-то на работата и грешките, които всеки новак неминуемо прави, така и една след друга куриозни случки, които винаги съпътстват тази професия. Разказът му е лек и забавен, изпълнен с лека носталгия и много ирония – той ясно съзнава ненормалността на положението на една зависяща от свободата професия сред тоталитарния режим.
Разположени през протежението на целия социалистическия период, спомените на Тончев описват с хирургическата точност промените в него, присъщите му вътрешни недостатъци, фалшив патос и повсевместно лицемерие. Някои от неговите герои днес са още действащи лица и погледа към тях от дистанцията на времето е забавен, други са останали само по страниците на книгата, дали всичко от себе си на една от най-неблагодарните професии – когато може да си всеки ден по страниците, но да останеш незапомнен от никого, освен неколцина колеги, с които са били бюро до бюро години наред.
В последните страници има една тежка равносметка на началото на прехода и сред тези редове не мога да не съзра иронията на това колко тепърва по-лошо е щяло да става…
От същия жанр
