Жанр: Бизнес, Икономика

Издателство:

Автор: Майкъл Луис

Година на изданието: 2012

Страници: 192

Рейтинг :

Време за четене: 7 минути

Вземи с безплатна доставка!“Кризa е”. С тези думи, изречени от драматичен глас зад кадър, би почнал полуапокалиптичен филм, описващ последните няколко години. Времената са такива – интересни по китайскому, бунтове наблизо заплашват да подпалят целия ЕС, а обяснения кой, кога и защо е сгрешил заляха като всемирен потоп медиите. За мен обаче само една книга даде истинско ясно обяснение – “Големият залог” на Майкъл Луис, която описва съдбата на няколко умни глави (или огромни късметлии), които решили да играят смело срещу цялата банкова система… и спечелиха милиони и милиони от това. Покрай историите на тези хора Луис обясни простичко и педантично защо и как поредният балон се изду и взриви с огромен трясък. Но за тази книга вече съм писал и съм я препоръчвал доволно. В новата си книга „Бумеранг“ същият този човек прелита океана и се изтърсва върху Европата – с трясък, който си заслужава да се прочете.

Майкъл Луис е голям шемет, но и страхотен професионалист. Започва разказа си далеч от тук – от Далас, където преди години събирал материал за предната си книга и самодовлен тексасец, който никога не е напускал САЩ, му обяснява, че в Европа кризата ще бъде още по-лоша. Тогава не му вярва, но думите започват да се сбъдват. И се оказва, че материалът за нова книга само чака да бъде подпитан, за да си каже всичко.

Първата спирка на журналиста е странната Исландия (да, всички познават лично Бьорк) – място, където рибарите стават инвестиционни банкери и прилагат рисковите си умения на финансовия пазар. Място, където ако двама души имат котка и куче, си ги оценяват взаимно на по милиард евро, разменят ги и вече имат капитал да изкупуват активи. Където заемите са по-лесният начин да обменяш валута и изобщо да живееш. И където в последните дни преди официалното начало на кризата хора са се разхождали с чували пари из столицата, а днес гърмят джипове заради застраховките им. В Исландия всеки познава всеки и това помага неимоверно за бързото е ефективно правене на бизнес… до момента, в който вече няма спасение от споделената лудост.

Следва Гърция и… манастира Ватопед, натрупал пари със заменки на имоти и работещ за възраждане на славата си. Освен забавните си преживелици на Атонския полуостров, Луис обикаля и улиците на Атина, среща се с данъчни и в потрес научава за корупцията в гръцкото общество, за парите, които тайно са се харчели в последните години… за всичко, което довежда улиците до бойно поле. Американецът не крие изумленето си от балканските ни нрави и не може да повярва на голяма част от това, което научава.

Ирландия – пълен потрес за мен като читател, Луис се е опитал поне да бъде дипломатичен. Там специален държавен чиновник трябва да удостовери, че на мястото на бъдещия строеж не живеят… елфи. И това е съвсем сериозно, макар и да не се говори за него публично (бе и аз бих повярвал в елфки като тая вдясно :Р). В Ирландия жилищният бум се дължи до голяма степен на безумната политика на няколко местни банки, чиито катастрофални капиталовложения сега се плащат от цялото общество. И си плащат доброволно, което изумява Луис не по-малко от гръцкото нежелание да поеме отговорност за харчовете си последните години.

След консуматорите е време и за тези, които плащат за удоволствието – в Германия Луис доста грубо обрисува картината на банкери, които са толкова убедени, че ако спазват правилата, не поемат риск, че с двата крака се набутват в хитрите схеми, измислени от банкерите на Уолстрийт точно за лековерни доверчиви льохмани. Журналистът тръгва да обикаля, среща се с чиновници, с банкери и в крайна сметка определено попресилва тъмните краски в тази част от книга.

Накрая, за десерт (и за да купуват американците книгата, предполагам), той отново се връща в САЩ, където кара колело с Арнолд Шварценегер и говори с него за измеренията на кризата в Калифорния. Доста ироничното му отношение към мускулестата грамада е забавно (и смело!), но смехът утихва, когато Луис обикаля няколко от по-малките общини, които кризата е вкарала в тежка спирала от дългове, следствие на които полицията, пожарната и какво ли още не е драстично съкратено до ръба, че и отвъд него, на възможния минимум. Показва как силните лобита на тези професии им осигуряват изключително щедри заплати, привилегии и пенсии, които в крайна сметка съсипват бюджетите на малките общини и ги изправят пред невъзможност да вършат работата си.

“Бумеранг” е кратка и адски наситена книга, в нея няма разпростиране с цел обем или разпъване на локуми. Майкъл Луис е обстоятелствен и пунктуален – умело описва различните особености на националните характери (с неизбежната условност на генерализирането) и намира видимо припокриване с поведението на тези държави и техните държави и банки преди кризата. Журналистът всъщност не описва смешни неща, но гротескната реалност не може да не разсмее поне малко. Сега се чудя да се радвам или да съжалявам, че не сме се оказали на прицела на неговия интерес.