Прекарваме толкова много фалшиво време в тренировки в симулации, за да умрем за миг в реалността.
Рядко се случва юношеските антиутопични фантастики да ми харесват, твърде сърцетупни са като цяло, но „Бунтът на Сеул“ на Акси О всъщност ми допадна. Това е първата част от една простичка наглед приказка за тоталитарно бъдеще, което на пръв поглед почти не се отличава от настоящето (изненадващо слаб технологичен прогрес за век и половина), в което поредица от мащабни войни прекрояват света и особено Азия, национализмът е потиснат като извор на агресия, а огромни военни машини доминират бойното поле, управлявани от младежи, минали през тежко обучение чрез симулации.
Само държавите унищожават други държави. Само егоизмът поражда егоистични действия. Без националност няма война. Без националност има само мир. Единство във всичко; човечност пред чудовищно разделение.
Действието тече през очите на Лий Джеуан, разкъсван от съмнения младеж, изоставен от майка си, страдащ по баща си, извършил нечувано и смъртоносно деяние, по произход от Стария Сеул, където гангстерските групировки управляват всичко, но с цел да намери начин да намери мястото си в Нео Сеул – „градът на утрешните мечти“. Вече е бил член на престъпна организация, но е успял да се измъкне и сега е на ръба да завърши успешно училище, където се е отличил в симулациите като един от най-добрите пилоти на бойни машини. Той е част от поредното поколение войници на Нео Държавата Корея, за което антиправителствената пропаганда казва иронично: „Учениците са бъдещето, а бъдещето се нуждае от оръжия.“
Годината е 2199 г., срещу НДК, тази натоварено с друго съдържание за нас абревиатура, тече мащабен бунт, който заплашва самите ѝ устои. И това младо момиче, заедно с неколцина други около него, ще се окаже в центъра на събитията, в които е намесена както красива и позната на всички попзвезда (неизненадващ нюанс от книга, насочена към корейските младежи), така и мистериозно момиче, което Джеуан среща на концерт, а след това и в смъртоносна симулация. Такава, в която, ако умреш, умираш и в реалността. И по логиката на този тип романи това момче и неговите съратници се оказват лесно замесени в най-важните държавни дела и имат свободата да променят всичко – само трябва по всички правила на приказките да спасят момичето/момичетата от високата кула.
Както казах, „Бунтът на Сеул“ всъщност ми допадна, най-малкото описва едно различно общество, но със сходни на нашите ценности. Тези младежи живеят само с надеждата, че бъдещето ще е по-добро, че войните някога ще свършат и ще има мир. Не става много ясно какво точно се случва в други части на света, само е ясно кой е побеждавал в поредицата конфликти и как е прекроявана картата. Очаквам във втората част Джеуан да разбере повече за мотивите на баща си и неговата саможертва, може би да прости на майка си, а и двете (не)очаквани любовни истории да минат през нови предизвикателства. И светът да поеме към светлото бъдеще – поне в книгите така става обикновено.