Неведнъж съм коментирал тук колко малко фантастика излиза у нас, но все пак има признаци това да се промени, при това почти само заради едно-единствено издателство – ей го, наскоро се появи мастодонтът „Да спиш в море от звезди“ на Кристофър Паолини, преди дни до него се възправи също солидната „Деца на времето“ на Ейдриън Чайковски, която ще чета през идните почивни дни. И някъде сред тях някак срамежливо се разполага и „Бунтовна луна“, новелизираната от В. Кастро история от едноименния филм с режисьор Зак Снайдър. Не е изненадващо, че не съм го гледал, киното не е сред приоритетните за мен забавления, но все пак реших да прочета книгата, имах да пътувам и с едрия си шрифт ми се стори подходяща.
Ако не сте гледали филма, накратко ще споделя за какво иде реч. Могъщият милитаризиран Свят майка взема всичко, което пожелае, като безмилостно смазва съпротивата навсякъде, където корабите им могат да достигнат (бледа аналогия може да се направи не само с очевидните препратки към „Междузвездни войни“, но и с Тейкскаланската империя от „Спомен, наречен империя“ и „Пустош, наречена мир“ на Аркади Мартин). Олицетворение на тяхната мощ е психопатичният адмирал Атикус Ноубъл, който обича да разбива лично главите на хората, които са му се противопоставили, и явно няма проблем да слезе на някаква забутана луна в едно още по-забутано село, за да открадне лично зърното на местните жители, като за целта убива показно техния водач. Именно сред жителите на това село се крие Кора, красива жена, чието тайнствено и изпълнено с преживелици минало постепенно ще се разкрива в протежение на книгата. Тя ще поеме на опасна мисия, за да събере съюзници, които да защитят жителите на тази мирна и невъоръжена луна от свирепите завоеватели – от онези невъзможни подвизи, които киното така обича. Разбира се, на пътя ѝ ще се изпречат както точните хора, всеки от които има някакво чудато умение и причина да ѝ помогне, така и неизбежните предатели. А като интересен щрих е един неуравновесен робот, който има потенциал за още повече сюжетно присъствие. И да не забравяме симпатичния младеж, отнет от избитото му семейство, който открива нов дом на тази луна, след като избягва от лапите на имперската армия, която го е погълнала, но не и пречупила.
След като прочетох книгата, гледах трейлъра на „Бунтовна луна“, стана ми любопитно дали визуализирано това приключение може да задържи повече вниманието – определено отговорът е „да“, може би някога ще му дам шанс. От безмилостния адмирал с доста нацистки вид, през специалните ефекти и впечатляващите бойни сцени, та до измислените с въображение чудати същества, филмът определено има какво да даде на окото, което не може да се каже за този определено слаб литературно текст. Като цяло новелизациите са крайно несигурно начинание, сещам се само за една наистина добра – на „Мъже в черно“ на Стив Пери, която ме забавляваше и като дете, и като възрастен, препрочетох си я точно преди година някъде. Тук не мисля, че се е получило, но подозирам, че това изхожда от самия филм, а не в самото му претворяване в текст, не знам дали амбициите му се оправдаха, особено в сравнение с епични ленти като „Дюн“ 1 и 2, която се базира все пак от превъзходен литературен първоизточник.
Още по темата
