Това беше кражба от исторически мащаб – беше конспирация и корупция на най-високо равнище, беше престъпление срещу демокрацията, беше най-сериозната конспирация, най-шокиращата измама, най-бруталното посегателство срещу природата и злоупотреба с властта в цялата история на неговата родина, беше държавна измяна. Държавна измяна, повтори си зашеметен Тони и си помисли колко допотопно и старомодно звучат тези думи.
Два свята се сблъскват в „Бърнамският лес“ на Елинор Катън, една определено неординерна книга, определена от Стивън Кинг като трилър на задната корица, но за мен е по-скоро умерено антикапиталистическа драма с известен левичарски уклон, балансиран с ясно разбиране за несъвършенствата на човешката природа без значение от политическите тежнения. Така и не прочетох предишната книга на авторката, „Светилата“, и съм си наумил да я върна на купчинката за четене, допадна ми силно стила ѝ и особено начина, по който пуска един вид ретроспективни сонди в живота на всеки от героите си, за да подплати солидно техните образи и да ги оформи наистина живи в настоящето, където се вихри действието.
А то се развива в далечната за нас Нова Зеландия, където ескалираща до кървав конфликт среща ще си дадат бедността и богатството, утопията и алчността, идеализмът и прагматизмът. От едната страна на везната е радикалната Мира, вдъхновителка и лидер на неформалната организация „Бърнамският лес“, която е отдадена на устойчиво и екологично чисто стопанство. Дейността им не винаги е напълно законна, случва се да използват частни имоти за добиване на собствена реколта, която след това се опитват отчасти да продават, отчасти да раздават, като така и не успяват нито да закрепят дейността си, нито да я развият отвъд хипарския ентусиазъм. Решителна, но неогранизирана, Мира има безценна помощничка в лицето на най-близката си приятелка Шели, която приема да живее в нейната сянка, но да бъде същинският организатор на всички дейности, като мечтата ѝ е все пак организацията да стане печеливша и да се развие отвъд просто забавно хоби за шепа хора с интерес да се занимават с нещо модерно, различно и вдъхновяващо.
Шели усещаше, че има някаква сигурност в абстрактното, в мечтите, които си остават само мечти, в идеите, които си остават само идеи, и напоследък ѝ хрумваше, че именно безформеността на „Бърнамският лес“ като необявена, понякога филантропска група от приятели, която обаче се случва и да престъпва закона и да не се вмества в правилата, е задържала толкова дълго интереса на Мира.
От другата страна пък тежи суровия милиардер Робърт Лемойн, едно от новите гурута на високите технологии, направил луди пари с производство на дронове. Тази одиозна фигура се е насочила към изолирана местност, която е привлякла вниманието и на Мира – след свлачище един град е останал изолиран и екологичната ентусиастка си наумява, че може да извади поне една реколта от плодородните земи там, преди да бъдат свързани отново със света. Робърт на свой ред пък обявява, че иска да строи там огромен подземен бункер-убежище за след края на света, една от ония приумици, които медиите обожават, и която крие в себе си всъщност още по-перфиден и подходящ за човек с подобен бизнес размах план.
И точно сблъсквайки несъвместимите светове на Мира и Робърт, Катън започва да гради своята истинска интрига. Която не се корени нито в печалбарския устрем на милиардера, нито в поривите за създаване на стопанска самоиздържаща се утопия на жената. А в промяната в човешките същества при сблъсък с реалния свят, взривяващ грижливо изграждания балон на всеки от героите, който си въобразява, че не живее в такъв балон и вижда света в неговите истински краски. И никой не демонстрира това по-забележително от Тони, още един идеалист, който е бил част от „Бърнамският лес“, имал е романтично преживяване с Мира, избягал е в чужбина да изплаща личните си комплекси, че е роден с привилегии, и се е върнал, за да опитва да продължи да плаща тези си самовменени дългове. Точно той не може да разбере как е възможно идеализираната от него организация да се окаже забъркана с абсолютното зло, което според него е Лемойн и неговата бизнес империя, и докато се чуди как да се впише пак в организацията, попада на мечтаната история, която ще го направи известен. Само че дори не знае в каква каша се забърква. Още по-отявлена е промяната на динамиката в отношенията Мира-Шели, след като втората най-сетне решава да заяви себе си и да промени живота си. Което ще взриви крехкото равновесие, което за кратко превръща в съюзници тези толкова антагонистични фигури.
Тони действаше по инстинкт, вслушваше се в интуицията си, живееше за мига, използваше всички налични средства в търсенето на истината. Рискуваше живота си в името на разследването. Беше част от историята – беше самата история.
„
Бърнамският лес“ е на първо място книга за идеите, които ни движат, и после за простъпките и дори престъпленията, които произхождат от тях. От едната страна е застанал подреденият, подплатен финансово и логистично план на един безскрупулен тип, от другата – творческият хаос на шепа неудачници, които търсят как да оправдаят пред самите себе си правото си на щастие. В разлома помежду им се позиционира земя, която принадлежи на възрастна двойка, които имат свое участие в тази трагична пиеса, и те са всъщност закачената на стената пушка, която в един момент трябва да гръмне. Въпросът е към кого ще е насочено дулото в крайна сметка.
Определено книга, която приковава вниманието, и в отлика от огромна част от писаните в наши дни, е непредвидима в своето протежение, макар и финалът да ми се стори малко наивен, навярно винаги приемаме, че богатството може да реши всеки проблем – и до голяма степен успява. Само че, както и посочих горе, това е роман за промяната у хората – а тя не може да бъде калкулирана и предвидена.
От същите жанрове
