Защото ето тук – чукна слепоочието си – ти си умен кучи син. Можеше да си добър престъпник, но си по-добър като ченге. Като захапеш нещо, стискаш по-дълго от всички останали, докато накрая не се окаже, че наистина има защо. Имаш ум и разум, но имаш и още нещо, което аз нямам – нюх за нещата. По дяволите! Искам да те фрасна по ухото.
След „Аз, съдникът“ си знаех, че ще продължа с Мики Спилейн, има мрачна и грубовата енергия в неговото писане, която силно ми допада, при все клишираните сюжети – които все пак по времето, когато той пише, в средата на миналия век, не са чак толкова клиширани още. В „Бърз е е моят револвер“ частното ченге Майк Хамър се оказва забъркан в огромна каша като следствие от това, че просто се отнася човешки с една проститутка. Скоро тя е мъртва и макар всичко да сочи нещастен случай, включително самопризнанията на пияницата, който я е блъснал с колата си, Хамър не може да се отърси от убеждението, че е била убита. Дирейки как и защо, той започва напипва очертанията на истинска престъпна мрежа, оплела целия град, включително властите и полицията. Както си е редно, детективът среща по пътя си неустоими хубавици, които пък не могат да устоят на него, както и агресивни мъжаги, с които влиза в тежки схватки – а Хамър знае, че всеки получен удар е улика към разследването му. А то става все по-заплетено до края си.
И този път лесно отгатнах кой дърпа конците, но не ми бе ясно изобщо защо, много добре изпипан сюжет чак до зловещия край е съградил Спилейн, „Бърз е моята револвер“ ми допадна повече от предишната. При добър случай ще си взема и другите му издадени на български книги, видях немалко от различни издателства. Би било хубаво у нас да можеше да се преиздават такива поредици, в смислена последователност и с по-добре оформени корици, но съм скептичен, че би имало достатъчно публика за подобно начинание.
От същия автор
От същия жанр
