В Бъчърс Кросинг умират мечтите

   Прочетох доста близо една до друга „Бъчърс Кросинг“ и „Харка – синът на вожда“, първия том на „Синовете на Великата мечка“ (то си бе ен-то препрочитане, но нейсе). Двете книги излизат почти по едно и също време, но сюжетите им предопределят различната им съдба. Трилогията на Лизелоте Велскопф-Хенрих става една от най-четените юношески класики, докато романът на Джон Уилямс остава относително непознат, макар и с добри критически отзиви, и чак преоткриването на неговия шедьовър „Стоунър“ преди няколко години позволи да му се насладим на български, заедно с „Август“. Трудно може да има три по-различни като стил и сюжет книги, особено между „Стоунър“ и „Бъчърс Кросинг“ – от човек, който си вади хляба с думите, към герои, които са хора на действието и думите са само излишно украшение на кратките периоди, когато се свъртат сред цизивилизацията. Или поне това, което се води за цивилизация в Дивия Запад.

   Обещанието за Златното руно – класически похват, който да запрати избраните герои на далечен път, по време на който да преживеят приключения и да преодолеят опасности, след които да се върнат триумфално с плячката си. В случая ролята на руно изпълнява митична долина в далечна планина, където са оцелели големи стада бизони – каквито вече в откритата прерия вече отдавна не се срещат заради поголовното им избиване. Съдбата събира четирима много различни мъже, които сключват сделка за кожите, които ще донесат, и поемат на трудния път. Не всички вярват, че долината съществува, а сблъсъкът с жаждата и трудностите още повече натягат напрежението. Но изпитанията служат да каляват силните. А най-голямото изпитание не е физическото – то е вътре във всеки човек, в борбата със собствените му мечти и страхове. А всеки от четиримата мъже си носи доволно от тях.

   Джон Уилямс е написал мрачен, мълчалив и суров уестърн, който дълбае из човешката душа по прям и груб начин. С едната ръка той дава на героите си всичко, което жадуват, с другата им отнема заслуженото удовлетворение и – колко човешко – ги кара да ламтят за още. С минималистичен стил той описва одисея с твърде малко героизъм – но с достатъчно драма и трагедия в края си. Смиряващ и приземяващ роман е „Бъчърс Кросинг“, роман за мечтите, които в сбъдването си погубват мечтателя.