Разгеле, отдавна не бях попадал на добра фантастика, която освен интересно действие разглежда и важни морални конфликти, дори философия – проблемът е, че не мога да ви издам основния конфликт, защото е ключов за сюжета и за идеите, които се разчепкват в книгата.
Не може да се отрече, че изпитвах силно подозрение към триавторовата колаборация между Дж. Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа и Даниел Ейбрахам, все пак това са едни триста странички едва. Затова и навярно „Бягащият ловец“ стои от незнайно колко време в купчините „за по-натам“, които в момента с кеф изчитам. Но грешах, книгата изгражда солиден свят, в който човечеството е закъсняло за собствена космическа експанзия, но с помощта на кораби на чужди цивилизации все пак получава възможност да се разселва на рискови планети. Хората имат опит с колонизирането на враждебни земи, леснозаменими са, затова и са полезни в усвояването на техните богатства.
Рамон Еспехо е един от тези смелчаци, напуснали Земята и поели риска да колонизират един суров нов свят – работата му е да открива ценни рудни находища и включва дълги и самотни експедиции в пустошта. Там той е в по-голяма безопасност, отколкото в града, където тежкият му нрав го забърква в постоянни проблеми – книгата започва как убива мъж при бой в бар, който се оказва важна клечка. И за пореден път му се налага да бяга към неизвестното – обикновено го прави заради скандали с любимата си, която има не по-малко тежък от неговия характер. Само дето този път късметът, на който се уповава, ще го изиграе – или ще проработи, спорно е. Рамон попада на чужда цивилизация, която грижливо се крие от някого. И от този момент нещата се объркват страховито.
Тримата автори изправят един типичен землянин пред изпитание, за което нищичко не мога да ви кажа. Но точно в него е заключена интересната философска дилема, която е прекрасно гарнирана с преследване из пустошта, неразбории с непонятно извънземно, свиреп хищник и приключенско плуване в импровизиран сал по опасна река. А в небето над чуждата планета се появяват корабите на цивилизацията, която пренася земляните – и внасят още един елемент в уравнението.
„Бягащият ловец“ ми допадна силно, комбинацията между фантастика, кримка и приключенски роман бе балансирана, а самият Рамон бе преинтересен и непредсказуем герой, и навярно това ми хареса най-вече, нямах идея как ще се развие този сюжет и какъв изход ще открият авторите. Е, измислили го бяха умно, чудесен край. И място за продължение колкото щеш.
