Наскоро забих в един брутален графичен роман – „Земя на синовете“ на Джипи, в който си припомних за още два, които съм чел: “Боксьорът” на Райнхард Клайст и “N.” на Стивън Кинг, но тук говорим за нещо различно. Мащабният фантазийник, списъкът с книги на когото с ревюта тук става все по-обемен (а скоро ще се обогати и с „Отсенки от себе си“), този път ни поднася пясъчно приключение, гарнирано с илюстрациите на Джулиус Гопес и по сценарий на Рок Хоскин.
Ясно е, че за всеки фентъзи фен мащабният пясъчен фон ще напомни на Аракис – и още в предговора Сандерсън си признава, че „Бял пясък“ е бил един първият му голям проект, по който е работил, докато е бил мисионер в Корея, но тогава не е могъл да създаде нищо по-добро от „смесица от една трета „Дюн“, една трета „Колелото на времето“ и една трета „Клетниците“. И го е оставил да отлежава, това умение да разбереш, че не си написал нещо достатъчно добро, което липсва на повечето начинаещи български автори, които бързат да издават, окрилени от евтиния самиздат. Но това е друга тема, никой сякаш не е склонен да мине по трънливия път на сериозната работа и да развие таланта си, както е направил Сандерсън, който е написал (недобре) цели тринадесет романа, преди да продаде един – шестия, „Елантрис“, и да се завърти колелото. Затова и няма да имаме такива автори.
Не че от „Бял пясък“ си личи колко голям е талантът на Сандерсън, честно казано. Този път мисля, че формата не е удачна за разгръщане на характерните за него шеметни повествования, макар че магическата система на управление на пясъка е интересна. Историята проследява един млад Повелител на пясъка с доста съмнителен талант в тази област, Кентън, който въпреки усилния си труд така и на постига особен успех – до момента, в който пясъчните магове не са атакувани от коварен враг и избити почти до крак. Кентън е спасен от експедиция Тъмностранци, които са поели на рискован път, за да открият голяма тайна, но прекалено много прегради стоят пред тях. Младокът трябва да открие защо са били атакувани и как да запази и развие наново всичко, което е било погубено в оня кошмарен ден.
В тази първа част на „Бял пясък“ не се случват чак толкова много неща, но все пак ми задържа интереса в протежението си. Самият графичен роман е част от вселената Космер, която Сандерсън гради като нещо изключително грандиозно, и обединява ред романи, сред които са „Елантрис“, „Мъглороден“, „Спиращият войната“, „Пътят на кралете“, „Сияйни слова“ и други. Илюстрациите са хубави, но не са моят тип, недодялани са за моя вкус, но сами може да си прецените.
