Кари Мора е на пътя на безжалостни главорези

   Очакването за „Кари Мора“ в мен се трупаше от момента, в който зърнах едната оригинална корица, тази със златистите крокодил, змия и папагал. Още повече че Томас Харис (за когото едва ли трябва да ви напомням, че е автор на „Червения дракон“, „Мълчанието на агнетата“ и др.) не бе издавал книга от цяла вечност – затова и ме изненадаха скромните малко над 200 странички, очаквах нещо по-мащабно, оригиналното издание се води с цели 100 с. повече, но там явно са се оляли със страниране като за детска книжка.

   Завръзката си я бива, има нещо силно в духа на „Breaking Bad“ в нея. Носи се слух, че в някогашна луксозна къща на Пабло Ескобар  (за чиято гадна кампания отвличания чета нещо като документален роман от Маркес в момента) в Маями Бийч е скрито злато за милиони. И то си седи търпеливо, защитено сигурно, докато къщата е превърната в туристическа атракция и често се използва за снимки на филми. А единственият човек, който знае как да се обезвреди защитата около златото, е стара дружка на Ескобар, прикован на болнично легло, който се опитва да измъкне най-висока цена за информацията – съзнавайки, че си играе с огъня. Около къщата като акули дебнат различни криминални типове, сред които се откроява Ханс Петер-Шнайдер, който освен алчността притежава и садистични наклонности, с които са характерни най-известните герои на Харис.

    Негов антипод е красивата Кара Мора, млада жена, която се грижи за къщата. Наглед безобидна лесна плячка за чудовищата, които са се прицелили в златото, тя крие зловещо минало, което добре я е подготвило за насилието, което неизбежно е на хоризонта. Защото за броени дни търсенето на златото прераства в кървава вакханалия.

   За съжаление от този наистина благодатен материал Томас Харис (или неговите редактори) само са нахвърляли един ударен сюжет, който а-ха да задълбае, и свършва. Книгата просто е прекалено кратка, за да получат героите дълбочина и читателят да си ги изгради ясно като образи – по дяволите, сигурно и аз съм се разглезил покрай Ю Несбьо, който в дузина книги задълбочи един герой до невъзможност, направо го съживи като чудовището на д-р Франкенщайн. Но дори вън от това, за мен не е достатъчно, че „лошият“ има германско име, сипе заплахи и разтваря в нещо като киселинна баня последната си приятелка, искам да знам повече за тоя изрод. А и Кари Мора е героиня, която заслужаваше повече от бегло нахвърляното ѝ минало като дете-войник. За другите герои да не говорим, някои се появиха само за да умрат, а имаха потенциал за развитие в изобилие.

  Наистина не знам какво да мисля за „Кари Мора“, за мен е пропусната възможност, която или е пусната прибързано, или авторът просто не е пожелал да развие истински. Както знаем, че много добре може.