Страстта ми към тази поредица не може да бъде обяснена – но си я изживявам книга след книга. Както и друг път съм посочвал, първите три книги от серията „Скълдъгъри Плезънт“ си бяха наистина за деца, забавни, но нищо чак толкова особено вън от страхотното оформление. В следващите части обаче Дерек Ланди смрачи здраво нещата, усложни действието, залозите станаха сериозни – и героите бързо започнаха да се променят и развиват. Дилемите станаха значими, а това, че светът е все на косъм от унищожение, дори не дразни – по-скоро ме забавляват иновативните начини, по които лошите го заплашват.
В „Царството на злото“ възвестеното прехвърляне на магични сили върху обикновените хора се случва, след като стар и могъщ магьосник (каквито Дерек има в неизчерпаеми количества) се пробужда. Скълдъгъри и Валкирия за пореден път са в немилост, случват им се и забавни пътувания в алтернативна и доста неприятна реалност, да не говорим и за личните им драми, които стават все по-сериозни. Още и още неща се намесват, а разпасани и нагли дечурлига правят за смях иначе важни главни герои.
Няма какво да ви разправям, който е запознат с поредицата, знае какви лупинги на действието е способен да завърти Ланди, преди да завърши с обичайния не-точно-хепи-енд, защото следващата беля вече се е заформила. Книгите за мен стават все по-добри и с всяка поредна чакам следващата с голямо нетърпение. Хлапетиите ще ме разберат.
