
Ей това харесвам на западните политици или високопоставени професионалисти – не се притесняват да навлязат в непознати води и да навигират смело из тях. Бившият директор на ФБР, който се прочу с конфликта си с президента Тръмп, вече написа мемоари за своето време на различни постове в правителството и съдебната власт – „Безусловна вярност. Истина, лъжи и лидерство“, но да си сложи името върху преобладващо съдебен трилър като „Сентрал Парк Уест“, ей с това ме изненада. Подозирам, че е работил с професионален автор в сянка и тук, стандартна практика, която всъщност смятам за полезна за качеството на текста, но за самото сюжетно изграждане точно този човек – бидейки и федерален прокурор в миналото – има богато поле от лични впечатления, от които да черпи. И личи, че се е възползвал добре от тях.
Както си е редно, книгата започва с убийство – бивш губернатор е убит, а деянието е неуспешно прикрито като самоубийство. За престъплението е обвинена неговата бивша съпруга, срещу която са всички доказателства и свидетелски показания – и не твърде изненадващо, медиите я осъждат предварително с яростна кампания (тук се сетих за „Съучастници“ на Стив Кавана), а властите охотно се готвят да я осъдят и да отметнат това дело като приключено. От най-неочаквано място обаче долита шанс за спасение – друг подсъдим, знаков мафиот, който не е покрил добре следите си и се оказва под неочаквана заплаха да бъде вкаран на топло, решава да се опита да облекчи положението си, като даде на властите информация за убийството на губернатора, която рязко противоречи на прокурорската версия. Въпреки всички предпазни мерки, това му действие, което нарушава законите на Коза Ностра, го обрича на смърт – и налага разследващите да започнат да сглобяват картината бавно парче по парче. Делото срещу вдовицата тече предвидимо сложно и объркващо, докато неколцина следователи се опитват да разберат кой е успял да убие губернатора така, че да хвърли вината върху нея, както и кой е светил маслото на мафиота. Джеймс Коми обръща много внимание на съдебната зала отвътре – на двубоите между прокурора и адвоката на защитата, на ролята на съдебните заседатели и възможността само един от тях да не позволи да бъде издадена присъда. Действието постоянно препуска между съдебните зали и колоритните описания на федерални сгради и прокурорски кабинети, предполагам до едно достоверни в трагикомичните им описания, примесени с гордост, че професионалистите там постигат резултати независимо от липсата на удобства и честите политически намеси в работата им.
Основен акцент на „Сентрал Уест Парк“ е, че в света на противопоставянето между организираната престъпност и организираните властови структури, които я разследват, не винаги може нещата да се отличат като черни или бели, като правилни или погрешни. Някои от героите на Коми са прекарали много години в изследване на мафията и дори неохотно я уважават, като насреща получават подобно отношение – точно тази взаимна търпимост поражда и възможност да се избегнат крайностите, в една сполучлива сцена в края авторът използва точно това, лишавайки се от качествена екшън сцена с много кръвопролитие, допадна ми този подход. Чудя се дали Коми е планирал тази книга като самостоятелна или не – подробното навлизане в личния живот на разследащите говори за планирана поредица, но някои от решенията в края по-скоро говореха за завършек, така че не можах да преценя. Като цяло – грамотно написан трилър, сърцевината я предвидих доста рано, но не и как се стига до нея.