Признавам, не съм особен фен на тоя тип самоцелна литература, чийто основен фокус е върху изказа, върху ритмиката на текста, на безкрайните напоителни метафори и описания, за сметка на почти липсващо действие.
Книгата е странна, цитирам по корицата – “вдъхновена от живота и творчеството на най-голямата английска писателка на двайсети век Вирджиния Улф…” Действието започва с нейното самоубийство, сериозно.
Инак сюжетът се разгръща в рамките на един-единствен ден на три жени – самата Улф в по-ранните си години, докато пише “Мисис Далауей” (публикувана 1925 г.), домакиня на средна възраст, която живее в 1949 г. и трябва да наглежда сина си и да приготви торта за рождения ден на мъжа си, и достолепна лесбийка, спътница на болен от СПИН хомосексуалист, живеещи в края на 90-те години.
Трите жени имат различни проблеми, с които се опитват да се преборят. Ако това ревю бе писано от Nezzo, навярно щеше да има повече осмисляне на тегобите им, но от мен – толкоз.
Прозата на Кънингам, както посочих в началото, е пространна и тежка, спира се на всеки детайл от обкръжението на героините, но и прави интересни паралели между събитията около тях.
Не съм чел Улф, навярно би допаднала на нейни почитатели.