Преводач: Златка Паскалева

Корица: Твърда

Година на изданието: 2012

Страници: 216

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Ozone.bg

Понякога не е срамно да заплачеш. Дори да се имаш за неподатлив на емоцията, дори да не вярваш, че е възможно нещо написано чак толкова да те докосне. Но в случая бе естествено – в ръцете ми бе книга, която те променя и нищо след нея не е същото. И черно-бялото по тези страници е по-красиво от цялата шарения на света.

Тук бродят чудовища и всички те са живи и реални, макар да приемат различни очертания в главите и душите ни. Страховита болест броди из тялото на майката на Конър, отнемайки неумолимо диханията ѝ живот. Момчето сбира в себе си болката, но не може да я изрази и не може да се справи с нея – тогава, точно седем минути след полунощ, в двора му се възправя древно чудовище, приело формата на тисово дърво. То не иска да го нарани, а да го излекува – но за това ще трябва да го разтърси, да обрули живота му, да промени изцяло разбиранията му за света. Три истории иска да разкаже тисовото дърво, всяка от които е един тласък – тласък към разбирането на това, което се случва с майка му и хората около него. А накрая Конър трябва да разкаже своята история, но истинската, не маската, която е надянал пред света…

Сред тези страници е животът, какъвто е. С всичката му болка, с раздиращото очакване на загубата, с пагубните самообвинения. Конър не може да води тази битка сам, никой не може. Чудовището, идващо седем минути след полунощ, знае това, защото е видяло много през хилядолетията. То е могъщо, но и безсилно пред дете, което не се плаши от него… защото живее в по-страшен кошмар. И най-страшното е, че то може да остане завинаги в него.

„Часът на чудовището“ е една от онези вечни книги като „Вино от глухарчета“, но ако последната изпълва с живот, с виталност, то книгата на Патрик Нес е на другия полюс – тя е нужна за тези, които губят всичко, а такива не са малко. Всеки е губил близък човек, всеки е имал нужда от някого до себе си.

Книгата е шедьовър и се надявам да не съм обезценил тази дума. Не само с текста, но и с мрачното графично оформление тя е силна като смъртта и слаба като надеждата… или обратното. Патрик Нес продължава записките на Шавон Доуд, самата тя починала от рак. Той отново защитава убежденията си, че младите читатели не бива да бъдат подценявани с лиготии, а че са способни да оценят и да разберат истини, които обикновено им се спестяват милозливо. Както във великолепната трилогия „Живият хаос“, „Ние, останалите, просто живеем тук“, „Освен този живот“, „Жената жерав“, така и тук истинските измерения на романа са много надълбоко.

Това е от книгите, които ни правят по-добри Човеци и мога само да се надявам, че ще стигне до колкото се може повече хора в нужда.

 

Страхотно ревю на книгата има и в „CIIINEMA“, още и в „Цитаделата“, и в „The Dark Corner“.