Винаги е удоволствие да приключенства човек с Робърт МакКамън, един от големите на нашето време, свидетелство за което са „Момчешки живот“, „Лебедова песен“, „Безумие“ и други. От наглед неизчерпаемата торба с негови истории този път излиза „Часът на вълка“, историческо фентъзи, в което главният герой е върколак, но пък по маниери и привлекателност за жените си е чист Джеймс Бонд. А едва ли е само съвпадение, че в същата година към края на Студената война излиза и „Лешояди“ на Дан Симънс, където пък нацисткото зло е омешано с вампирския мит.
Майкъл Галатин е от топ агентите на Короната, а умението му да се преобразява в свиреп върколак определено му от полза за опасните мисии, които изпълнява. Произходът на това му умение се крие в мрачно минало, с което МаКамън ни запознава постепенно, кървава история от края на руската империя и началото на съветската история (напомни ми на генезиса на канибала Ханибал Лектър), с участието на глутница много различни като характер върколаци, една изключителна библиотека и чудовище, от което дори вълците трябва да се страхуват. Но истинското приключение се развива през 1944 г., където Галатин е изпратен в окупирана Франция, за да осуети нацисткия план за отблъскване на предстоящия съюзнически десант. Върколакът определено трябва да се потруди, за да оцелее на владяната от нацистите територия, като определено се отличава сблъсъкът му с един психопат във влак, превърнат в лабиринт на смъртта. Както споменах, Галатин жъне успехи сред жените и авторът постила пътя му с доволно любовни приключения, романът е изцяло в духа на старата приключенска литература, в която героят е почти неуязвим и се радва на приличен брой креватни авантюри. Кулминацията е, разбира се, грандиозна, в последния момент и както си трябва, десантът на съюзниците ще виси на много тънък косъм под заплахата от нацисткия диаболичен план.
Сюжет като на „Часът на вълка“ би могъл да е само лековато приключение в ръцете на друг писател, но МакКамън знае какво прави – докато описва детството на Галатин, как става върколак и как се учи да управлява силите си, той задълбава силно във възможната психология на такова същество, на мотивите, които да го движат и на препятствията, които трябва да преодолее, за да открие себе си и призванието си. Силата на автора е точно в това, да използва умело един класически мит, да го приложи към интригуващ исторически период, и да остави нещата да се напаснат – включително като вмени на Хитлер известни пророчески способности през художническата му дарба. С две думи – много добро забавление от истински майстор в занаята.
