Образът на Че Гевара ни преследва навсякъде. Безспирната алчност на Запада успя да консумира дори и образът на един от най-яростните си врагове и да го превърне в един символ, който вече не събужда емоции, а служи само за повърхностна идентификация. Да, съгласен съм, че млади хора с леви разбирания знаят кой е той и носят лика му с гордост (това се отнася за Филип :)), но щом и холивудски звездички се явяват на фотосесиите си с образа на Че, значи според мен олекотяването на образа му е тотално.
Признавам, че не бях добре запознат с живота на Че Гевара, затова и щом прочетох за книгата на Щефан Ларем реших да си я взема, изхождайки от грешното съждение, че вероятно е солидна и интересна.
Е, второто се случи в общи линии, първото никак. Оказа се, че творението е само едно книжле от 172 страници, на които авторът е успял да постави цели три разделения – първата част е биография на Че, втората е коментар за творчеството му, а третата – заради която си взех и книгата – описание на групировките, носещи името му, както и самата символика на мита за Че.
Книжката е интересна, но става само за повърхностно запознаване с революционера, служеща само за хора, които не са имали никакъв досег с него досега. Издържана е в общи линии в положителна насока, като почти не са споменати трудове, поставящи аржентинеца в нелицеприятна светлина. Лично мен това малко ме подрази, обичам да гледам критически на прочетеното и едностранчивостта не ме израдва особено.
Няма да пиша излишни приказки за Че Гевара и делото му, едно, че това би било сигурно профанизиране на един ярък живот и борба, и второ – книжката може да послужи на всеки само за ден да се запознае с образа му.