Интересно се пресичат нещата понякога – докато работех по „Хората на Путин“ на Катрин Белтън, прочетох с голямо удоволствие и новия роман на Даниъл Силва, „Челистката“, двайсет и първия от поредицата за супершпионина Габриел Алон. Двете книги бяха в учудващ синхрон – темите им са баснословните богатства на руските олигарси и как те се изливат като покваряващ водопад върху Запада, както и как се разправя руският президент с хората, които са се измъкнали от хватката му.
Не може да се отрече, че с тази книга Силва уцелва в десетката, а още повече изданието у нас, защото книгата излиза в оригинал още миналата година, но у нас се повявяа след началото на войната в Украйна. Всичко се завърта около поредното убийство на руски опозиционер, някога най-богатия руснак, който живее в изгнание в Лондон. Габриел Алон има дълг към покойния, което го кара да даде ход на рискована операция, чийто успех зависи от красива челистка и бившка банкерка, която е пределно наясно с пералните за милиарди, които чистят руските пари, за да корумпират Запада. На прицел се оказва не кой да е, а мистериозен и неуловим богаташ, който е нищо по-малко от личния касиер на руския президент, пазител на необятното му богатство от чужди очи. И ако той бъде атакуван успешно, диктаторът ще бъде уязвен силно, а пътем трябва да бъде ударена и западна банка, която охотно участва в изчистването на мръсни пари с руски произход.
В „Челистката“ високото изкуство в музиката и в шпионажа се преплита в красива мелодия, за да донесе тази справедливост, която не съществува в реалния живот. Докато четях този пореден роман на Силва, си мислех колко хубаво би било да има едни такива всемогъщи добри, които да се опълчват на напълно реалистичните всемогъщи зли и да ги наказват за техните грехове. Но светът работи другояче – затова и литературата предлага това удобно бягство от него, а книгите на Даниъл Силва са добрият избор за феновете на политическите трилъри.
