Вече не помня от кой панаир забърсах книга, хвърлих я сред купчините и… така си и остана, защото все не ми се четеше зъбат хорър. Не съм гледал филма, нямам и намерение, но в един момент ми трябваше леко четиво за един уикенд вън от София и „Челюсти“ на Питър Бенчли сама ми се напъха в ръцете, захапа и не пусна. Започнах с очакване за пряма и кървава страхотия – и да, прямота и кръв си имаше, страх също, но открих много повече: стройна и солидна история за алчност и леност, за провалени мечти и отчаяние от липсата на перспективи. А акулата? Е, както във всички наистина добри книги, тя е само катализаторът на всички процеси, кривото огледало, в което лъсва истината.
На пръв поглед простичкият сюжет за появата на бяла акула-людоед около бреговете на курортното градче Амити може да отведе само в една посока, но Бенчли всъщност изгражда много смислена история около човешките страсти, които това бедствие разбужда. От една страна, благоденствието на градчето зависи изцяло от туристическия сезон – и затварянето на плажовете може да обрече всички на мизерия. От друга, двама мъже се изправят един срещу друг в сблъсък на различни светове, а помежду им, няма как, е жена (макар че тази линия се разви бързо, кулминира и… жената изчезна, само в няколко неловки сцени бе вмъкната). Един властник трябва да плати за миналите си грешки, а много инвеститори трябва да се примирят, че не може да се печели винаги, особено като самата природа е изправена срещу теб. А междувременно няколко души, сред които дете, загиват по крайно жесток начин.
„Челюсти“ е силен трилър, който наглед се движи по границите на конфликта човек и природа, но повече следва разлома човек срещу човек. Смелият шериф, който отстоява обществения интерес, докато всъщност губи личния си, е трагичният герой в цялата книга, защото единствен наистина съзнава какво се случва от началото до края. Не е далеч от мисълта, че краят на романа е форма на разплата и морално удовлетворение, но не мисля, че Бенчли е търсил точно тази символика, по-скоро за мен посланието е, че има неща в природата, които не е съдено да знаем в детайли – и едно от тях е да изследваме бялата акула в нейния естествен хабитат. Както е сложно да се изследва изригващ вулкан in situ.
От същия жанр
