Години гледам положителни отзиви за тази поредица и си знаех, че няма как да не се срещнем в крайна сметка с писателския дует зад псевдонима Ники Френч. Започнах „Черен понеделник“ още по време на Алеята на книгата, отказа се прекрасен компаньон за любимите ми твърде ранни кафета на терасата, а най-добрият знак колко ми хареса е, че с мъка я оставях, когато камбаните възвестяваха, че трябва да се приготвям за работа.
Като за книга, излязла у нас преди цели седем години, няма да се разпростирам излишно за сюжета, но ще засегна основното. Две отвличания стоят в основата му, като ги делят над двайсет години – далеч в миналото едно момиче сякаш се изпарява от улицата, а сестра ѝ така и не преодолява травмата, че не се е погрижила за нея. А в настоящето е отвлечено момче, от което няма и следа – полицията се вижда в чудо, докато е удавена във фалшиви сигнали и грешни предположения. И тук се насочваме към главната героиня на поредицата – психотерапевтката Фрида Клайн, която по съвпадение точно тогава помага на мъж, който има отчаяно желание да има свое собствено дете. Въпреки своите професионални ограничения, тя намира за нужно все пак да уведоми полицията за своите подозрения, откъдето и започва нейната колаборация с инспектор Карлсън, който неохотно открива, че тази интелигентна жена може да му е от помощ. А истината… тя бавно излиза на бял свят преди да се почнат типичните и много добре изпипани жанрови обрати.
Това, което ми допадна особено в „Черен понеделник“, е чудесната атмосфера на романа, много добре обрисуван Лондон, който е както фон, така и страничен герой в романа със своите улици, гари и изобщо дух. Френч рисува чудесно образа на Клайн, нейното минало и настояще, проблемите, които има в професионален и личен план, както и как се опитва да запази своя интегритет при все въвличането ѝ в полицейското разследване и предаването на някои лекарски принципи. Допадна ми страничната линия с помощта ѝ за нейния някогашен ментор, убедителното описание на психологическата помощ, която по спомени от думите на мои приятели с такава професия ми звучеше достоверно, може би единственото ми недоволство беше едно голямо клише в основата на разкриването на самоличността на престъпника, но пък сетне имаше интересно развитие върху този факт. Всъщност в края на книгата имаше две големи изненади – едната разкрих, другата не, и затова и ще продължа с тази поредица със сигурност, обичам, когато автор успява да ме изненада. В крайна сметка няма изненада, че има куп издадени книги от Ники Френч на български – заслужава да си има сериозна и вярна публика, особено като повечето смятат, че по-късните книги са още по-добри.
От същия автор
От същия жанр
