Защитените стени и меките легла караха човек да забрави,
че нощта го чака отвън, готова да вземе всичко.
Забавих се с четвъртата част от Демонския цикъл на Питър В. Брет – „Черепният трон“, все по-дебели стават томовете. И все по-кратки периоди от време обхващат, но куриозното е, че ако се изключи една ретроспекция в началото, нужна за да обоснове едни чудесии в края, вниманието ми беше погълнато изцяло и всъщност прочетох книгата с голямо удоволствие. А двамата главни герои дори почти не присъстваха в този том, максимум стотина от тия над седемстотин страници бяха свързани с Арлен Бейлс, Защитения, и неговия архивраг, но и приятел, Джардир, Пустинния демон.
И друг път съм споменавал колко трудно е да се пише за поредна част от поредица, така че овреме ще ви пренасоча към текстовете ми за предните части – „Защитения“, „Пустинното копие“ и „Дневната война“, които положиха основите на тази мащабна фентъзи одисея, която постепенно се изпълва все повече със съдържание. Представям си, че точно така са се чувствали някога феновете при излизането на първите томове на „Колелото на времето“ или „Малазанска книга на мъртвите“ – как просто започваш да четеш нещо, което пред очите ти прераства в грандиозна поредица. Никога не съм очаквал, когато се зачетох в „Защитения“ преди точно пет години, че и след толкова време ще съм пленен в света на Питър В. Брет, но ето на, няма отърване – и си остава очакването за следващата част, „Ядрото“, която трябва да приключи сагата.
„Черепният трон“ се върти основно около проблемите с унаследяването при красиянците, които лъсват след изчезването на Джардир. В абсолютно патриархалното общество, копирано от религиозновмрачените държави от Близкия изток, някои жени са подготвени да заявят независимост и дори да се включат в битките с демоните. Тези чудовищни същества, които нощем властват над планетата, са на заден план – могъщите защити осигуряват все повече безопасност и хората спокойно могат да се избиват помежду си.
Брет много талантливо продължава да задълбочава образите на героите си, макар бройката им вече да е толкова солидна, че наистина трябваше да проверявам в родословното дърво на рода на Джарджир отзад. За сметка на това героите от свободните градове си остават една постоянна бройка, но и тях ги очакват тежки изпитания.
И точно когато си мислех, че тази част ще е просто подготвителна за последния том, Брет започна да покосява герои по начин, който неволно свързваме с Джордж Р. Р. Мартин. Някак инстинктивно очаквам младите автори да взимат по-традиционни решения и всички важни герои да оцеляват… не би… Адмирирам смелостта на Брет да накаже глупавите решения, да позволи и на злото да тържествува, защото силата често е на негова страна.
„Черепният трон“ е достойно развитие на предните томове и остава само да чакам какво е намислил Брет за финал. Но със сигурност доказва, че не е автор-еднодневка и наистина знае какво и защо прави.
От същия автор
От същия жанр
