Вече взе да ми става навик да се бухвам напосоки сред дълги трилърови поредици и да се амбицирам да ги проследя в цялост – така се случи с Джон Вердън, Лий Чайлд и Саймън Бекет например, а сега и с Даниъл Силва. „Черната вдовица“ е чак шестнайсетият роман с главен герой Габриел Алон, но може да се каже, че тук той има по-скоро периферна роля, тепърва ще чета тези, в които заема централна. Във фокуса е ислямският тероризъм и нестихващото напрежение в Близкия изток, който продължава да е врящ котел от непонятна и кървава религиозна омраза.
Романът начева с жесток атентат в Париж срещу събитие, посветено на нарастващия антисемитизъм във Франция – насилието над евреи от страна на мюсюлмански имигранти градира година след година. Разследването показва, че главни организатори са красива алжирка, наричана Черната вдовица, и мъж, познат само с прозвището Саладин, който има амбицията да оправдае историческата тежест на това име. Залавянето на двамата изглежда като невъзможна задача – структурите на Ислямска държава са пуснали дълбоки корени в европейските държаи, а подготовката на следващите удари сякаш не може да бъде спряна.
Тук се намесва Алон, който под удобното прикритие на това, че е считан за мъртъв, а всъщност се готви да оглави израелското разузнаване, подготвя крайно рискована операция. Той изгражда образа на още една черна вдовица – красивата лекарка с израелски корени Натали, която минава през жестоко обучение, за да се превърне в привлекателна цел за Саладин. Това обучение ще я отведе в сърцето на Ислямска държава, а сетне и ще я пренесе в САЩ, където терористът готви истинска касапница.
Това, което ме впечатли в романа на Силва, е солидният фон, който рисува – както на съвременността и драматичните разломи на противопоставянето между Запада и исляма, особено в последните години с американските действия в Близкия изток, така и на историческите корени на тези конфликти. Допадна ми липсата на идеализиране на шпионската професия и влизането в детайли за изключителната трудност да се работи срещу добре организирани и безмилостни религиозни фанатици. Самата история тече плътно и наситено, стилът на Силва е всичко друго, но не и повърхностен – изграждането на образа на фалшивата черна вдовица е предадено в детайли, само в края вече бяха спазени каноните на вихрения екшън, но без баналното спасяване на всичко и всички като с магия. Самият Габриел Алон остана енигматичен, но имам петнайсет книги да наваксам, за да си го изградя като образ. И малко по малко и това ще стане.
