На задната корица на “Черните дупки на българската енергетика”пише, че тази книга е “мрачната аутопсия на българската енергетика”. Това не е вярно. Написаното не е аутопсия, а зловеща вивисекция, правена върху още жива индустрия, но дотолкова пронизана от вирусите на корупцията и безогледната алчност, от политически интереси и некадърно управление, че изчистването й от тези вездесъщи метастази изглежда невъзможно.
Книгата с автори Иван Чалъков, Иво Христов, Тихомир Митев представлява мащабно научно изследване, което сбира в себе си огромно количество изследвания и натрупана информация. Хубавото е, че не е нужно човек обезателно да се заравя сред многото страници, които нерядко са с доста специализиран изказ. Първите 40 страници, които сумиратизследването, са достатъчни – изводите показват една красноречива картина, която малко или много се припокрива с най-лошите подозрения на средния гражданин. Тя може да бъде описана с една дума – корупция – безогледна, по всички нива, през всичките години, без изключения.
Какво има сред останалите страници – пространно изследване на нормативната и законова уредба, според която се развива (или се впримчва) българската енергетика. Подробно описание на процесите в нея по време на прехода – промени, приватизация, назначаване на подставени лица, политически ходатайства, безогледна впримчване в корупционни схеми, спекулативни цени на ремонти, доставка на съоръжения и какво ли още не. Цифрите са красноречиви: “При реализираните от фирмите от сектор „производство, пренос и разпределение на електроенергия” през 2007 г. продажби от почти 4,3 милиарда лева, това означава печалба около 6 %, а в отделни периоди тя достига дори под 4 %! Оказва се, че тези огромни за мащабите на страната годишни приходи почти напълно се изразходват за закупуване на горива, ремонтни и други свързани с производството дейности като повишаване на безопасността и т.н.”. А около тях се завърта и безумна политическа корупция, която осигурява благоденствието на несменяемата върхушка.
Изключително интересно е и медийното изследване, което са направили авторите. Те са изследвали отразяването на енергийните проблеми по страниците на четири вестника – седмичниците “Капитал” и “168 часа” и политическите ежедневници “Дума” и вече бившата “Демокрация”, като при последните акцент е периодиката от времето, в което съответната партия е в опозиция. За съжаление любимият ми “Сега” не е попаднал пред мерника на изследователите, би ми било безкрайно интересно тяхното мнение за позицията и качеството на материалите по темата в него. Какъв е общият извод ли? Очакван: “Всъщност медиите се оказват основен инструмент в процеса на скриване на истината и обработка на общественото мнение в хода на конкурентната борба между различни групировки”.
Според мен книгата ще има съдбата на “Експертите на прехода”на Достена Лаверн – в началото медиите ще я игнорират, ще я премълчат и ще гледат да се снишат, докато бурята отмине, по изпитан прийом. Малко по малко обаче гласове ще се надигат ту тук, ту там, докато накрая те ще са принудени насила да обърнат внимание на нея и авторите й. И тогава ще има бури в чаша вода, защото у нас гнилостта е заразила всичко. Дали ще има последствия от публикуваните в книгата престъпни разкрития? Мисля, че точно както е в космоса, така и от нашенските “черните дупки” нищо не може да излезе.
P.S. Книгата ще бъде представена тази вечер от 18 ч. в “Хеликон-Витоша”, ако имате интерес към тематиката. Мисля че ще бъде интересно да се чуе върху какво ще акцентират авторите и хората, които вече са запознати с изследването, като Красен Станчев и Валери Найденов. Виж още тук.
